— Това ли търсехте?
— Да — потвърди Томаш замислено.
Директорът на Бразилската национална библиотека усети недоумението на португалеца.
— Всичко наред ли е?
— Ммм… да… Всъщност има нещо, което ми се струва необичайно.
— Да?
Томаш му подаде копията на бележките.
— Кажете ми, доктор Лагoa, коя от тези книги има някаква връзка с откриването на Бразилия от Педро Алвареш Кабрал?
Бразилецът разгледа задълбочено заглавията от бележките.
— Ами — започна. — Космографията на Валдземюлер съдържа една от първите географски карти, на която е отбелязана Бразилия. — Погледна друга от бележките. — А книгата на Монталбодо е първата, в която е поместен материал за откриването на Бразилия. До 1507 година подробностите около пътуването на Кабрал са били достояние само на португалците, никога дотогава откритието му не е било обстойно описвано в книга. Paesi nouamente retrovati е първата книга, която прави това.
— Хм… — промърмори Томаш, преценявайки онова, което беше чул. — А другите книги имат ли някаква връзка с Бразилия?
— Не, нямат, доколкото знам.
— Странно…
Настъпи тишина.
— Искате ли да видите някоя от тези книги?
— Да — реши Томаш. — Paesi nouamente retrovati .
— Ще помоля да ви заведат в залата с микрофилмите.
— Професор Тошкано на микрофилм ли я е чел?
Лагоа погледна бележката.
— Не, той е прегледал оригинала.
— Тогава, ако нямате нищо против, бих предпочел и аз да я прегледам в оригинал. Искам да проуча точно онези екземпляри, които и той е прегледал. Възможно е да има важни бележки в полето, дори видът на използваната хартия би могъл да се окаже от значение. Трябва да видя онова, което и той е видял, само така бих могъл да съм сигурен, че нищо няма да ми убегне.
Бразилецът махна към асистентката.
— Селия, нареди да донесат оригинала на Paesi. — Пак погледна към бележката. — Намира се в хранилище 1,3. После заведи господин професора в залата за редки книги и попълни формуляра. — Обърна се към Томаш и му стисна ръка. — Господин професоре, беше ми приятно. Ако ви потрябва нещо друго, Селия ще ви помогне.
Лагоа се върна към съвещанието, а асистентката, след кратък разговор по телефона, кимна към посетителя да я последва. Слязоха на долния етаж по мраморното стълбище и Селия поведе Томаш към една врата, на която имаше табелка Редки книги , точно под дирекцията. Влязоха и той разбра, че се бяха върнали в същия салон, само че вече не бяха на огромния балкон, а в залата долу; отляво имаше дълъг дървен шкаф с малки чекмеджета и метални дръжки, с картончета в тях, наредени по азбучен ред според името на автора и произведението. Пресякоха салона и Томаш се озова до маса, поставена пред бюрата на служителките от библиотеката; масата беше покрита с кадифен плат в бордо и върху нея бе поставена малка кафява книга със златни букви на корицата, както и чифт тънки бели ръкавици. Селия го представи на библиотекарката, ниска и закръглена госпожа.
— Това ли е книгата? — попита Томаш и посочи древната реликва върху кадифената покривка на масата.
— Да — потвърди библиотекарката. — Това е Paesi nouamente retrovati et novo mondo da A. Vesputio.
Приближи се, надвесвайки се над книгата.
— Мога ли да я разгледам?
— Разбира се — каза госпожата. — Но, моля ви, сложете си преди това ръкавиците. Книгата е стара и искаме да избегнем отпечатъци от пръсти и…
— Знам как е — прекъсна я Томаш с усмивка. — Не се притеснявайте, свикнал съм.
— И можете да ползвате само молив.
— Разбирам ви, но нямам — каза португалецът, опипвайки джобовете си.
— Можете да ползвате този — разреши проблема библиотекарката, като остави подострен молив на масата.
Томаш нахлузи белите ръкавици, седна и взе малката кафява книга, като погали кожената корица. На първите страници бяха споменати заглавието, автора, града Виченца и годината на издаването, 1507; бележка с молив на съвременен португалски обясняваше, че книгата съдържа първото описание на пътуването на Педро Алвареш Кабрал до Бразилия и че става въпрос за втория по древност сборник с пътеписи. Прелисти книгата; страниците бяха пожълтели и на петна, излъчваха осезаем сладникав мирис; искаше му се да почувства плътността на листовете с върха на пръстите си, но ръкавиците го бяха лишили от усета за допир, сякаш беше под упойка. Текстът изглеждаше написан на тоскански и включваше по двадесет и девет реда на страница, с декоративен елемент в началото на всяка глава.
Читать дальше