Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

— Точно така — усмихна се библиотекарката. — Знаете ли, библиотеката разполага с над триста и петдесет хиляди заглавия, но най-значителна е колекцията ни от редки творби, един ценен архив, който включва ръкописи с автограф, като Гибелна любов от Камило Кащело Бранко. А това привлича много хора, нали? — Повдигна вежди в знак на покана. — Искате ли и вие да разгледате колекцията?

Португалецът погледна часовника и въздъхна.

— Може би друг път — каза. — Вече е един следобед и съм гладен. Да знаете дали има ресторанти близо до Националната библиотека?

— Разбира се. Точно отсреща, от другата страна на площада.

— Чудесно. Мога ли да отида пеш дотам?

— Пеш до Националната библиотека? Не, по-добре не опитвайте. Доста ще трябва да повървите, ще ви отнеме около час. Ако бързате, по-добре е да хванете такси.

ОБЯДВА КРЕХЪК БИФТЕК НА МАСА НА ОТКРИТО в ресторант „Синеландия“, името, с което беше известен площад Флориано, в началото на широкия булевард „Рио Бранко“. Докато се хранеше, мислите му се върнаха на мистерията с ребуса, който си оставаше неразгадан. Главата му беше пламнала от предположения относно връзката, която Тошкано беше установил между Молок, Нинундия и откриването на Бразилия; колкото и да прехвърляше загадката през ума си, не откриваше ключа към нея. Реши да се върне на идеята, която беше отхвърлил, когато за първи път видя ребуса в двореца Сан Клементе. Ами ако посланието наистина беше шифър? Вярно, тази мисъл не беше достатъчно убедителна; странните буквени комбинации нямаха нищо общо с хаотичния вид на шифрите; гласните при тях се свързваха със съгласните, образуваха срички, напомняха думи. Наистина приличаше на код. Но ако все пак беше шифър? Поради липса на по-добри идеи Томаш реши да се спре на тази хипотеза, от чисто експериментално любопитство, и намисли да ги подложи на честотен анализ. Първо трябваше да изясни на какъв език е било написано шифрованото послание, ако въобще беше шифровано; понеже Тошкано бе португалец, естествено бе да се допусне, че тайното послание е написано на португалски.

Извади ксерокопието на ребуса, сгънато в бележника му, и го разгледа внимателно. Преброи буквите на двете думи от втория ред и откри, че две букви, о и n , се срещаха три пъти, а, s , и i се появяваха два пъти, а d, t, u и m — само по веднъж. Като криптоаналитик, Томаш знаеше, че най-често срещаните букви в европейските езици са е и а , поради което реши да замести с тях съответно n и о , най-често срещаните в ребуса букви. Други често използвани букви от азбуката бяха s, i и r , което го подтикна да ги постави на местата на а, s и r от ребуса. Написа фразата на книжна салфетка и започна с подмяната на буквите. Когато приключи, той впери поглед в резултата от експеримента.

N I N U N D I А О М А S Т О О S

Е R Е? Е? R S А? S I? А А I

Какво ли би могло да означава първата дума еrе?е?rs , в която липсваха само две букви? Замисли се над по-редки букви, които биха могли да попълнят празните места в тази първа дума и се зае да пробва: първо постави с — еrесесrs , после m — еrеmеmrs ; накрая d — еrеdеdrs . Поклати глава. Нямаше никакъв смисъл. Опита с последната дума, а?si?аai , но и тя остана неразгадаема. Acsicaai? Аmsimааi? Аdsidааi? Недоволен, той допусна възможността да е заложил на погрешна последователност и за да изясни нещата, размени местата на а и е и погледна резултата.

A R A? A? R S E? S I? E E I

Още по-зле. Аrа?а?rs би ли могло да бъде Аrаmаmrs? Аrаtatrs? Нямаше смисъл. Обезсърчен, той пробва и с втората дума, e?si?eei , но тя също не разкриваше тайната си. Еmsimее? Etsitееi ? Не. Допусна, че може би греши при другите букви, което бе твърде вероятно, и реши да размени местата на s, r и i . Когато приключи, разгледа новото разпределение, но и от него не успя да извлече никакво смислено значение. Поклати глава и се отказа, категорично убеден, че не става въпрос за шифър. Със сигурност беше код. Но какъв? В Кралската библиотека не беше намерил нищо съществено и сега възлагаше всичките си надежди на Националната библиотека, където Тошкано вероятно беше прекарал по-голяма част от времето си и където би могъл да е направил въпросното сензационно откритие, за което беше споменал пред Молиарти.

Въздъхна тежко.

Погледна през прозореца на ресторанта и съзря фасадата на сградата отвъд дърветата, пръснали цвят по площада. Томаш знаеше, че тази библиотека е нещо изключително. Разполагаше с повече от десет милиона тома, което я нареждаше на осмо място сред националните библиотеки в света и на първо място в португалоезичния свят, но не това я правеше специална. Значението ѝ, в случая с неговото изследване, се измерваше не с количеството, а с качеството на документите, които се съхраняваха в нея, а това на свой ред се коренеше в бурната и смутна история на тази институция. Всъщност Националната библиотека в Рио де Жанейро бе наследница на старата Кралска португалска колекция, чиято сграда била изпепелена от пожар по време на голямото земетресение в Лисабон през 1755 година. По-късно тя била възстановена по заповед на дон Жозе и се превърнала в Кралска библиотека. Когато войските на Наполеон нахлули в Португалия в началото на XIX век, португалският крал избягал в Бразилия, като преместил столицата на империята в Рио де Жанейро и прехвърлил библиотечния фонд; шейсет хиляди книги, ръкописи, гравюри и карти и над двеста ценни оригинални старопечатни издания прекосили Атлантическия океан в сандъци и били разтоварени на брега на залива Гуанабара, за да бъдат прибрани в катакомбите на манастирската болница на Трети Кармилски орден. Там били струпани истински книжовни съкровища, сред които два екземпляра на Библията от Могунция от 1462 година, първото печатно издание на Библията след Гутенберговата библия, първото издание на Лузиадите от Камоеш, датиращи от 1572 година, и Registrum huius libri cronicarum cu(m) figuris et ymagibus ab inicio mu(n)di 58 58 „Хронологично изложение на историята от началото на света в разкази и картини“. — Б. р. , познат също като Нюрнбергска хроника , прочутото произведение на Хартман Шедел, една от първите световни хроники от 1493, включваща три гравюри на Албрехт Дюрер. Когато Бразилия обявила независимост, Португалия си поискала обратно културното съкровище, но бразилците не отстъпили; двете страни се договорили Лисабон да получи за него осемстотин контуш обезщетение.