Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

— Да, така смятам.

— Помолиха ме да ви окажа специално внимание — усмихна се тя. — Какво мога да направя за вас?

— Интересува ме кои книги е ползвал професор Вашконселош Тошкано, който е бил тук преди около три седмици.

Библиотекарката написа името на компютъра.

— Вашконселош Тошкано, нали така? Един момент, господине.

Екранът даде отговор за секунди. Библиотекарката погледна информацията и се опита да си припомни.

— Професор Тошкано не беше ли възрастен човек с бяла брада?

— Да, точно така.

— Ами да. Спомням си го — усмихна се тя. — Малко мрачен, затворен човек. — Погледна Томаш и опасявайки се да не би да говори пред приятел или роднина, побърза да добави: — Но е прекрасен човек, не мога да се оплача.

— Без съмнение.

— Всъщност отдавна не е идвал тук. Да не би да ни е сърдит?

— Не. Почина преди две седмици и половина.

По лицето на жената се изписа ужас.

— Ах! — възкликна тя потресена. — Наистина ли? Ужасно съжалявам! Какво нещастие! Преди няколко дни беше тук, а сега… — Прекръсти се. — Пресвета дево!

Томаш въздъхна състрадателно, макар че гореше от нетърпение да узнае какъв отговор бе дал компютърът.

— Такъв е животът.

— Господи! Да не би да сте му роднина?

— Не, не. Познат. Трябва да възстановя последните изследвания на професор Тошкано. За публикация. — Кимна към екрана на компютъра. — Имате ли резултат вече?

Библиотекарката трепна и отново погледна монитора.

— Да — каза. — Ами знаете ли, излиза, че професор Тошкано е бил тук само три пъти, и при това е поръчвал една и съща книга. — Впери поглед в заглавието, появило се на екрана. — Това е История на португалската колонизация на Бразилия , издадена през 1921 година в Порто. Само тази книга е ползвал.

— Така ли? — учуди се Томаш. — Имате ли книгата в момента?

— Разбира се. Кой том желаете?

— Кои томове е поръчвал той?

Жената провери.

— Ползвал е само първия том.

— Бихте ли ми донесли същия том? — помоли Томаш.

Библиотекарката отиде да вземе книгата. Докато чакаше, Томаш с удоволствие седна на единия от дървените столове, поставен до маса за четене, и се полюбува на красивия салон. Вдъхна с блаженство топлия и леко сладникав мирис на стара хартия, ухание, с което беше свикнал и без което вече не можеше да живее, това беше неговият кислород. Това бе диханието на миналото, невидимият призрак, който прекосяваше времето с вести от вече несъществуващото, духът, който крепеше душата му и определяше съдбата му. Всеки има своите пороци, мислеше Томаш. Някои не можеха да живеят без соления бриз на морето; други изнемогваха без свежия въздух на планините; трети бяха запленени от пречистващите ухания на горите; но само в старите пожълтели ръкописи, разпадащи се на късчета и забравени в някой затънтен ъгъл на прашна библиотека, Томаш намираше извор на вдъхновение и сили. Това беше неговият дом, добре го знаеше; там, където имаше стари книги, там бяха и неговите най-дълбоки корени.

— Ето го — съобщи библиотекарката, оставяйки дебел том на масата.

Томаш разгледа книгата и видя, че История на португалската колонизация на Бразилия е била съставена и подготвена за печат от Малиейро Диаш и е била издадена от Националната литография в Порто през 1921 година. Зачете се, отначало внимателно, но около час по-късно, вече разбрал, че книгата систематизира наличната информация, започна да чете през ред, прелиствайки я набързо. Когато стигна до края, с отчаяние установи, че книгата не съдържа нищо, което би могло да му помогне в проучването. Томаш отиде при библиотекарката и върна томчето.

— Вече го прегледах — каза. — Професор Тошкано нищо друго ли не е чел?

— Компютърът е отбелязал само тази книга.

Томаш остана умислен.

— Хм — измърмори. — Значи е чел само тази книга? Сигурна ли сте?

Бразилката се позамисли.

— Да, няма съмнение, че е поръчвал само тази книга. Но си спомням, че той се интересуваше от нашите реликви.

— Реликви ли?

— Да. Имаме един екземпляр от първото издание на Лузиадите 57 57 Епическа поема от Луиш де Камоеш. — Б. р. от 1572 година, Декретите на дон Мануел от 1521 година. Имаме също Заседания на Кортесите и някои закони от 1539, Истински сведения за земите на Преще Жоам, както го е видял и записал отец Франсишко Алвареш от 1540 година.

— И той е прочел всичко това?

— Не — отвърна тя, поклащайки енергично глава. — Само разгледа книгите.

— Да — разбра Томаш. — Любопитство на историка.