Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

— Абакаши? — попита човекът с ножа.

Беше продавач на ананас.

— Как ме изплашихте — оплака се госпожата.

Човекът засия в заразителна усмивка.

— Ама какъв страх, госпожо! Аз съм мъж и гласът ми си е такъв.

Шейсетгодишната жена се разсмя и отказа парчето ананас, което продавачът ѝ предлагаше на върха на ножа; въпреки това, мъжът благодари усмихнат и продължи пътя си с кошницата ананаси, поклащаща се на главата му и парчето плод на върха на ножа. Направи още няколко крачки и минавайки покрай едно разсеяно момиче, се провикна почти в ухото ѝ:

— Ааа! Абакаши!

Момичето подскочи, втренчи се в него с ръце на гърдите и ахна:

— Как ме изплашихте!

ЗА КРАТКО ВРЕМЕ ТОМАШ ОТКРИ МАЛКИТЕ удоволствия на Ипанема. Опита соковете от манго и захарна тръстика в малките заведения из квартала, докато похапваше бухнали кашкавалени хлебчета, още съвсем пресни и топли. На свечеряване, следвайки указанията на администраторите в хотела, тръгна по „Висконде де Пиража“, после по „Фарме де Амоедо“; зави наляво и излезе пред „Синдиката на Шоп“ 51 51 Шоп — „наливна бира“. — Б. пр. , отворен към улицата оживен ресторант. Поръча си бифтек с бял ориз и черен боб, подправени с фарофа 52 52 Брашно от маниока, запържено със ситно нарязани зеленчуци. — Б. пр. , и зелева супа, а за пиене — една студена кайпириня 53 53 Коктейл от кашаса, ракия от захарна тръстика, лимони тип лима, захар и много лед. — Б. пр. . Съседният бар „Бофетада“ беше претъпкан; Томаш се загледа в мъжете и реши, че са хомосексуални.

Докато хапваше крехкото месо, отново се замисли над ребуса на Тошкано. Съсредоточи се над думата ninundia . Ако ninundia беше име на незнайна земя, както допускаше, то задължително и другата дума от същия ред, omastoos , би трябвало да е свързана с тази земя, но по какъв начин, за Бога? Спомни си, че един от най-древните литературни текстове се наричаше Приключенията на Нинурта , шумерска творба, запазена на акадски. Дали Нинундия не означаваше земята на Нинурта? Но, доколкото си спомняше, Нинурта идваше от Нипур, който бе в днешен Ирак, поради което не би могло да има никаква връзка c Бразилия. He, заключи той. Въпреки сходството между двете думи, Нинундия не беше препратка към Нииурта. Томаш се усети притиснат до стената; опита все пак да разчлени двете думи от втория ред, но няколкото експеримента, нахвърляни на книжната салфетка в „Синдиката на Шоп“, не дадоха очаквания резултат.

Съкрушен, той отново се върна на въпроса за връзката между посланието, оставено от професор Тошкано, и предмета на неговото проучване; тоест, какво свързваше Молок с откриването на Бразилия? Дали Бразилия не беше Нинундия? Но по-важно беше да се разбере дали посланието имаше някаква връзка с голямото откритие, за което Тошкано бе споменал пред Молиарти, откритие, което би могло да преобърне традиционните представи за епохата на Великите географски открития. В такъв случай, какво общо би могъл да има Молок с морската експанзия? Дали Тошкано не беше открил, че хората от древността вече са били стигнали до Бразилия? Безспорно това би било интересно, но Томаш не виждаше по какъв начин подобна информация би могла да промени радикално представата за времето, когато Португалия бе тръгнала да пътешества по море, за да опознае света. Не, реши той, трябва да е нещо различно, нещо, което по-скоро беше следствие от това. Дори и Тошкано да бе установил, че пътешественици от Ханаан са достигнали до Бразилия, това би се приело като изключително интересен факт, но не би променило познанията ни за Откритията. Или би ги променило? Томаш правеше предположения и ги отхвърляше, експериментираше, опитваше се да се постави на мястото на Тошкано и да си представи неговия начин на мислене, но не успяваше да напредне в разрешаването на загадката, оставена от покойния историк, сблъсквайки се неизменно с плътна, непроницаема преграда.

Мобилният му телефон иззвъня.

— Да, моля.

— Hej! Kan jag fe tala med Томаш? 54 54 „3дравей! Мога ли да те наричам Томаш?“, (швед.). — Б. р.

— Моля?

Чу женски смях.

— Jag heter Lena 55 55 „Аз съм Лена“, (швед.). — Б. р. .

— Моля? Кой се обажда?

— Аз съм, господин професоре. Лена.

— Лена ли?

— Да. Проверявах шведския ви. — Пак смях. — Трябват ви уроци.

— Ааа, Лена — позна я Томаш. — Как намери номера ми?

— Секретарката от катедрата ми го даде. — Замълча смутено. — Защо? Не искахте ли да ви се обаждам?