Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

— Много добре.

— Ако ви трябва нещо, не се притеснявайте да ми се обадите.

— Чудесно. Много ви благодаря.

Мъжът зад него бе спрял да говори по телефона и плажната гълчава отново изпълни слуха му. Асаиии! Асаи, асаиии! 49 49 От iwasa’i (тупи), fruto que chora (порт.), „плачещ плод“; много ценен от индианците плод на палма, растяща по поречието на Амазонка. — Б. пр. Хората се бяха отпуснали на шезлонгите и направо на пясъка, с глави под чадърите, налягали плътно един до друг, а някъде и почти един върху друг; Ипанема беше гъсто населен като Капарика. Хайде на пирожките! Пирооожки! Групи от младежи, застанали в кръг, си подхвърляха топка досами водата и подскачаха с невероятни акробатични движения. Хей, кариоки, хей, туристи! Пристигна Клаудиньо със суколе 50 50 Разхладителен гъст натурален крем, приготвен само от месестата част на различни тропически плодове, без добавка на вода или други примеси. — Б. пр. , най-доброто суколе в Рио! Някои играеха фрескобол край водата, удряйки малката топка с учудваща сила, докато ята от хора посрещаха вълните. Пържени картофиии! Отдясно, в дъното на плажа, над Леблон, се издигаха върховете близнаци на хълма Моро дуе Доис, по чиито склонове, надвесен над морето, бе накацал бедняшкият квартал Видигал. Вода! Мате! Островчетата Кагарас очертаваха зелена ивица пред наситеносиния хоризонт. Отвъд Педра до Апроадор два товарни кораба бавно се придвижваха към тясното гърло на залива Гуанабара. Пирооожки! Лангуста-калмар-пиле-младо петле-кашкавал-бакалау! Продавачите бяха друго зрелище, понесли тежки товари, изпотени, почернели, с ярки кепета и ризи. Слънцезащитен крем! Евтин! Слънцезащитен крем! Продавачите на храна и напитки вървяха и подвикваха, други бяха по-дискретни и сновяха мълчаливо, предлагайки тихомълком своите продукти. Татуировка? Криволичеха по пясъка, предлагайки слънцезащитни кремове, обици, гривни, сандалово дърво, татуировки, шапки, кепета, ризи, бикини, сувенири, очила, пояси, кофички за пясък, топки и дори врачуване. „Пиколе“ от Италия! Вкусен сладолед на клечка! От Италияяя!

Томаш искаше да поразмисли върху загадката в посланието, оставено от Тошкано, но голямата горещина и глъчката из плажа му пречеха да се съсредоточи. Изправи се, закриволичи между проснатите тела и се спусна до морето. Водата лизна освежаващо краката му, по-студена от очакваното за един тропически плаж; двуметрови вълни се стоварваха с грохот върху къпещите се пред него, някои, изпънали тела като дъски за сърф, се опитваха да се възползват от водната сила. Слънцето напичаше жарко, най-вече по главата и раменете, но прохладната вода неутрализираше горещината и Томаш се върна към въпроса, който го мъчеше.

Логично беше да започне от думата moloc , още повече че бе обособена от другите. Поради каква причина Тошкано би прибегнал до жестокия бог на Ханаан, божество, изискващо човешки жертвоприношения, за да въведе загадката? Дали не искаше да внуши, че разкриването на ключа е обвързано с някаква саможертва? От друга страна, не биваше да се пренебрегва възможността Тошкано да е смесил шифровата и кодиращата система в едно и също послание; тоест moloc , изглежда, наистина бе код или символ, но Томаш допусна, че другите думи препращат към нещо като шифър. Ако не бяха зашифровани, то самото послание би могло да бъде шифър, което изглеждаше по-логично и правдоподобно, като се има предвид приликата им е думи; но в този случай възникваше проблемът с ninundia . Прецени двете възможности и реши да отхвърли предположението за шифър; реши да тръгне от хипотезата, че си има работа с код. Ако това беше кодирано послание, какво, по дяволите, означаваше ninundia ? Дали наистина ставаше въпрос за непозната земя? Но тогава каква беше връзката между Нинундия и Молок? Помисли си, че ако успее по-добре да вникне във връзката между двете съставки, навярно щеше да успее да дешифрира другата кодирана дума, omastoos , така, както Шамполион преди повече от двеста години, тръгвайки от две най-обикновени с -та и едно ра , беше успял да разбули мистерията с йероглифите.

Тръгна към шезлонга, мокър до кръста, и се просна на пясъка.

— Ааа! — изкрещя някой до него.

Скочи от шезлонга и видя пред себе си мъж, който бе насочил нож към шестдесетгодишната жена отпред. „Грабеж“ — помисли си с ужас. Вгледа се по-добре и забеляза, че острието на ножа беше забито в нещо жълто. Мъжът изглеждаше някак странно; беше нисък, мургав, с черни ръкавици на ръцете и огромна плетена кошница, крепяща се на главата му, доста необичайно за крадец.