Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

Между криволиците Томаш откри страничка с два четливо написани реда. Трите думи, които се съдържаха там, бяха изписани с неимоверно старание, големите букви, които сякаш прокъсваха хартията, калиграфски очертаните контури сякаш криеха древна магическа формула, останала забравена под праха на вековете. Почти несъзнателно, без да знае защо, като че се подчиняваше на някакъв стар инстинкт, на шестото си чувство на книжен плъх, свикнал с плесента на старите манускрипти, той се приведе над листа и вдъхна мириса му. Усети как от него се разнася тайно ухание, загадъчно благовоние, идващо от дълбините на времето. Като езотерична магическа формула, която нищо не разкрива и всичко внушава, тези неясни слова излъчваха енигматичния аромат на мистерията.

MOLOC

NINUNDIA OMASTOOS

— Странно, нали? — отбеляза Лоренсо с интерес. — Намерихме този лист, сгънат в портфейла на професор Тошкано. Нищо не се разбира. Какво, по дяволите, е искал да каже с това?

Томаш продължи да се взира в листа хартия.

— Хм — прошепна замислено.

— Какво е това, за Бога? — ахна посланикът. — Прилича на фламандски.

— Или на някой от онези древни езици… — подхвърли Лоренсо.

Гостът остана съсредоточен над странните думи.

— Може би — каза накрая, без да вдига очи от текста. — Но ми се струва, че това е кодирано послание.

Консулът се наведе, за да надникне в листа.

— Не разбирам.

— Предупредиха ме в Ню Йорк, че професор Тошкано е шифровал или кодирал по-важната информация, до която е достигал — обясни Томаш. — Бил маниак на тема сигурност и си падал по ребусите. — Въздъхна. — Явно е истина.

— Каква абракадабра — каза консулът. — Приятелю, успявате ли да разберете нещо?

— Да, съзирам някои следи — промърмори Томаш. — Като начало можем да тръгнем от moloc . Това е първата дума от посланието и доколкото ми се струва, единствената, чийто смисъл изглежда явен, макар и доста мистериозен.

— Какво означава това?

— Молок е древно божество. — Томаш се почеса по брадичката. — За първи път се сблъсках с тази дума като дете, в комиксите с един от любимите ми герои, Бернар Принца. Сборникът се казваше Le souffle de Moloch 48 48 „Диханието на Молох“, (фр.). — Б. р. и доколкото си спомням, действието се развиваше на остров, заплашен от изригването на вулкан, наречен Молок. Чел съм като малък и някои истории с Алике, чиито приключения се случваха в древността и в тях бе забъркан бог Молок. Спомням си, че хвърлих едно око и на една книга от Хенри Милър, озаглавена Moloch .

— Но тук е написано Moloc , а не Moloch .

— Вижте, може да се каже Молок, Молох и Мелех, все едно и също е. Оригиналната дума е Мелех и означава цар в семитските езици. Евреите нарочно я преиначили на староеврейското Молех, така че да свържат асоциативно melech , „цар“, с bosheth , „срам“. Така се родил Moloch , макар че формата Moloc е по-разпространена.

— Що за цар е бил?

— Божествен и жесток. — Прехапа долната си устна. — Независимо от това, че думата Молок означава цар, с нея назовавали и върховното езическо божество, почитано от народите на Моав, Тир, Ханаан и Картаген. Култът към Молох се свързва с ужасни жертвоприношения, включително изгарянето на първородни деца. Огледа се наоколо, сякаш търсеше нещо. — Имате ли Библия подръка?

— Библия ли? — недоумяващо попита консулът. — Разбира се.

— Мога ли да ви помоля за нея?

— Ще отида да я донеса — изяви готовност Лоренсо, като отново стана от масата и излезе в салона.

— Защо ви е Библията? — поиска да узнае консулът.

— В Стария завет се споменава за Молох — поясни Томаш. — Знаете ли, с времето култът към Молох започнал да се свързва с мита за Минотавъра, чудовището, което всяка година изяждало по седем младежи и седем девици в Лабиринта до двореца на цар Минос на остров Крит. Има паралели и с мита за Кронос, който поглъщал собствените си деца, макар че Молок се отъждествява най-вече с Мелкарт от Тир и с Милком Амонитски. Но всичко това са митове. За мен е важно да разбера сега в какъв контекст е споменат Молох в Библията.

— Господи — възкликна консулът. — Разбирам, че въпросният Молох е доста страховит персонаж. — Отново хвърли поглед към загадъчното послание. — Какво ли е искал да ни подскаже професор Тошкано чрез споменаването му?

— И аз бих искал да разбера.

Лоренсо се върна с голяма стара книга в ръка, която остави на масата. Томаш прелисти Библията, изучавайки внимателно текста; ту набързо прехвърляше цели коли от книгата, ту спираше, за да прочете задълбочено някой откъс. След няколко минути вдигна ръка.