Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

На Томаш не му се наложи дълго да пресмята. Две хиляди долара са кажи речи равни на две хиляди евро. Четиристотин контуш 40 40 От португалски conto — парична единица в Португалия, равностойна на 1000 ешкудо, паричната единица в обръщение преди въвеждането на еврото. — Б. пр. на седмица. Хиляда и шестстотин контуш на месец. Половин милион долара са почти половин милион евро. Сто хиляди контуш. Ето разрешението на всичките му проблеми. Безбройните прегледи на Маргарида, таксата за специалното обучение, по-добър дом, по-сигурно бъдеще и всички онези дреболии, които им липсваха, най-обикновени неща като вечеря в добър ресторант, разходка до Обидуш, без да се притесняват за изразходения бензин, а може би уикенд в Париж, където ще заведе Конщанса в Лувъра и малката — на Евродисниленд. Всъщност какво толкова му мисли? Предложението не беше за отказване.

Наведе се напред и погледна събеседника си в очите.

— Къде да подпиша? — попита.

Стиснаха си енергично ръце, сделката беше сключена.

— Tom, welcome aboard! 41 41 „Том, добре дошъл на борда", (англ.). — Б. р. — приветства го Савиляно с широка усмивка. — Заедно ще свършим велики дела! Велики!

— Надявам се да е така — съгласи се португалецът, докато еуфоричният американец му трошеше ръката. — Кога започвам?

— Веднага. Професор Тошкано почина преди две седмици в един хотел в Рио де Жанейро — каза Молиарти. — Получил е сърдечен удар, докато пиел сок, представете си. Знаем, че е проучвал някои документи в Националната библиотека и в Португалската кралска библиотека в Рио. Може би там ще откриете следите, които ще ви подскажат посоката на неговото изследване.

Джон Савиляно си придаде съкрушен вид.

— Том, с неудоволствие трябва да ви съобщя, че се налага утре да отлетите за Рио де Жанейро.

ОТВЪД РАЗКОШНАТА ВРАТА C МЕТАЛНА ДЕКОРАТИВНА РЕШЕТКА сe намираше дворецът Сан Клементе, изящна бяла резиденция на три етажа, чиито архитектурни линии напомняха малките европейски дворци от XVIII век. Сградата се издигаше горделиво сред добре поддържана градина с бананови и мангови дръвчета, кокосови палми и flamboyants 42 42 Названието включва различни видове дървета, храсти и лиани с ярки, искрящи цветове от рода Caesalpinia и sesbania . — Б. р. , пищната растителност около резиденцията се сливаше с непроходимия гъсталак на Ботафого; а отзад, като безмълвен колос, се възвисяваше голият и тъмен склон на хълма Санта Марта.

Беше горещо и Томаш изтри чело на излизане от таксито; отправи се към вратата и когато стигна до металната ограда, надникна към къщичката на пазача.

— Извинете — повика той.

Мъжът в униформа трепна на стола, където подремваше, надигна се сънено и приближи.

— Кажете, моля.

— Имам среща с консула.

— Имате ли уговорен час?

— Да.

— Как се казвате?

— Томаш Нороня, от Нов лисабонски университет.

— Изчакайте един момент, моля.

Пазачът се върна в помещението, съобщи по интеркома, изчака един момент, получи отговор и отиде да отвори портата.

— Оттук, ако обичате — каза, сочейки главния вход на двореца.

Томаш пое към сградата на консулството по типичната за Португалия каменна настилка, като внимаваше да не стъпи в градината. Изкачи се по леко наклонената рампа и стъпалата, мина през входната врата от тъмно резбовано дърво и се озова в малък салон, украсен с порцеланови плочки от XVIII век с флорални мотиви и човешки фигурки с дрехи от XVII век. Видя, че вратите с позлатена дърворезба са полуоткрехнати и влезе в просторен вестибюл, където се открояваше изящна маса в стил дон Жозе 43 43 По името на 25-ия португалски крал дон Жозе I Реформатора (1714–1777 г.). Смятан е за покровител на „чувствения“ късен барок, примесен с елементи от пищната естетика на стила рококо. — Б. пр. , с порцеланова украса и красив полилей па тавана.

Млад мъж с черна, сресана назад коса и тъмносин костюм, се приближи до посетителя.

— Професор Нороня?

— Да?

— Лоренсо де Мело — каза мъжът, протягайки ръка. — Аз съм културният аташе в консулството.

— Здравейте.

— Господин консулът сега ще дойде. — Посочи към салона отляво. — Моля, заповядайте в официалния салон.

Залата беше дълга, но не особено широка, с висок таван. Имаше позлатени пана по кремавия таван и по стените в бледорозово, пред няколкото високи врати, извеждащи към градината, се спускаха червени, обшити в златисто завеси. Полираният паркет от бразилски орех светеше, отразявайки неясните очертания на диваните и креслата, пръснати из салона. Томаш прецени, че мебелите са в стил Луи XVI; голям портрет на крал дон Жоао VI, кралят, пристигнал в Рио, за да се спаси от нашествието на Наполеон, красеше стената в ъгъла, където бе настанен в очакване на консула; в дъното на залата стоеше самотен един голям роял, черен и бляскав, вероятно Ерар .