Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

— Точно така — съгласи се Молиарти. — Та при положение, че информацията за откритията е била дълбоко секретна, на нас ни бяха потребни историци, способни да продължат търсенията си отвъд официалните документи. След като официалните източници са били принудени да крият истината, вместо да я разкриват, не би трябвало да им се доверяваме. Затова искахме дръзки изследователи.

Томаш сви скептично устни.

— Звучи добре. Но не бива да очаквате, че някой сериозен учен би могъл да пренебрегне официалните източници, за да се впусне в приказна авантюра. Изследването му би трябвало да се основава на съществуващи документи, а не на спекулативни хипотези. Нито един уважаващ себе си историк не би си позволил да развихри въображението си; в противен случай, вече не би ставало въпрос за история, а за историческа измислица, нали?

— Разбира се.

— Очевидно е, че към документите трябва да се подхожда критично — настоя Томаш. — Трябва да се проучи естеството на ръкописите, да се проумее техният замисъл, предназначението им в съответния контекст и на тази основа да се правят оценки за тяхната достоверност. Ето това, в крайна сметка, включва критичният подход към източниците. Но че е нужно историческото проучване да се основава на документи, в това не се и съмнявам.

— Нито ние — побърза да изясни Молиарти. — Нито ние. Затова потърсихме най-авторитетните учени. Но освен това смятахме, че те би трябвало да са хора, способни да концептуализират онова, което се крие отвъд свитъците, с документи, изработени според изискванията на действащата в Португалия от XV век политика на секретност. Това предполагаше, че нашите учени би трябвало да са достатъчно авторитетни, от една страна, и достатъчно смели, в същото време. — Молиарти си взе една шоколадова бисквита. — Съветът ме натовари да намеря историци с подобен профил и аз месеци наред проучвах автобиографии, задавах въпроси, четох трудове и се консултирах с приятели. Докато накрая открих човека, който отговаряше на изискванията.

Молиарти направи толкова дълга пауза, че Томаш се видя принуден да запита.

— Кой?

— Професор Мартиньо Вашконселош Тошкано от Факултета по хуманитарни науки в Лисабонския университет.

Томаш се ококори.

— Професор Тошкано? Но той…

— Да, приятелю — прекъсна го Молиарти, намръщен. — Той почина преди две седмици.

— Казаха ми приятели… Вестниците също съобщиха.

Молиарти въздъхна тежко.

— Професор Тошкано привлече вниманието ми с новаторския си подход в научните изследвания върху Дуарте Пашеку Перейра 36 36 Велик португалски мореплавател и космограф, космополитна личност, сравняван с Леонардо да Винчи. Твърди се, че по време на тайна мисия, възложена му от крал Мануел I, през 1498 година Дуарте Пашеку Перейра открива Бразилия и дава на краля първите сведения за новите земи. — Б. пр. и мистериозната му творба Esmeraldo de Situ Orbis. Прочетох неговите трудове и останах впечатлен от живия му ум, от таланта, който свидетелства, че би могъл да отиде много по-далеч от привидното, да застане срещу установените истини. Освен това работата му беше високо оценена в Катедрата по история в PUC 37 37 Pontifücia Universidade Catylica — Католически университет. — Б. р. .

— PUC?

— Католическият университет в Рио де Жанейро, където преподавах — поясни Молиарти. — Така че отидох до Лисабон да говоря с него и го убедих да оглави този проект. — Усмихна се. — Смятам, че добрите хонорари, които предлагаме, донякъде ми помогнаха да го убедя.

— Нашата фондация си е спечелила славата на институция, която най-добре плаща на сътрудниците си — похвали се Саниляно. — Изискваме най-доброто и плащаме най-добре.

— И тъй, професор Тошкано имаше най-подходящия профил — подхвана пак Молиарти. — Наистина не пишеше много добре, това като че ли е проблем на някои португалски историци, но не беше кой знае каква пречка. Ние разполагаме със специалисти по стила, истински хемингуеевци, способни да направят така, че професор Тошкано да заприлича по стил на Джон Гришам.

Двамата американци се разсмяха.

— А защо не на Джеймс Джойс? — позаинтересува се Томаш. — Казват, че е най-добрият писател, пишещ на английски език…

— Джойс ли? — възкликна Савиляно. — Jesus Christ! Та той пише по-зле и от Тошкано!

Ново прихване.

— Хайде, стига шеги — каза накрая Молиарти. — Докъде бях стигнал?

— До подходящия профил на професор Тошкано, който обаче пишел лошо — отбеляза Томаш.