Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

— Нещо за пиене? — попита културният аташе.

— Не, благодаря — любезно отказа Томаш.

— Кога пристигнахте?

— Вчера, късно следобед.

— С ТАР 44 44 Най-голямата португалска авиотранспортна компания. — Б. р. ли пътувахте?

— „Делта Еърлайнс“.

Лоренсо де Мело се учуди.

— Нима „Делта“ лети от Лисабон дотук?

— Не — разсмя се Томаш. — Летях от Ню Йорк до Атланта и от Атланта дотук.

— Ходили сте до Щатите, за да пристигнете в Бразилия?

— Да, така се оказа. — Размърда се на стола. — Всъщност имах работна среща в Ню Йорк с представители на Американ Хистъри Фаундейшън , не знам дали сте запознат с дейността на фондацията…

— Слабо.

— …след което се озовах тук.

Културният аташе прехапа долната си устна.

— Хм, разбирам. — Въздъхна. — Неприятна история.

— Моля?

— Смъртта на професор Тошкано. Не можете да си представите…

Мъж на средна възраст, енергичен и елегантен, с посивяла коса по слепоочието, нахлу в салона.

— И така, добър ден.

Лоренсо де Мело се изправи и Томаш го последва.

— Господин посланик, това е професор Нороня — каза аташето, представяйки ги един на друг.

— Господин професор, посланик Алваро Сампайо.

— Моля, не се притеснявайте — каза консулът. Седнаха всички. — Драги ми Лоренсо, предполагам, че вече си предложил кафе на нашия гост?

— Да, господин посланик. Но професорът не прие.

— Не? — изненада се дипломатът, поглеждайки укорително Томаш. — Бразилско кафе, приятелю. По-добро може да откриете само в Ангола.

— С удоволствие бих опитал, господин посланик, но кафето на празен стомах ми влияе зле.

Консулът плесна коляно и енергично се изправи.

— Вие сте съвършено прав. — Втренчи се в аташето. — Лоренсо, кажи на хората да сервират обяда. Мисля, че вече е време.

— Да, господин посланик — отговори аташето и излезе да предаде нареждането.

— Елате — каза консулът на Томаш, подхващайки го за лакътя. — Да минем в трапезарията.

Влязоха в огромна трапезария с дълга маса от палисандрово дърво с резбовани крака и двадесетина изящни стола с дамаска в цвят бордо; два кристални полилея висяха над масата, красиви и внушителни; таванът беше покрит с богати орнаменти и огромния португалски герб най-отгоре; подът беше от италиански мрамор, частично застлан с килими beiriz 45 45 Оригинални килими от района на Бейриш, Португалия, представителни за националната художествена традиция. — Б. р. ; огромният стенен килим, който покриваше стената в дъното, пресъздаваше сцена от XVII век на фона на английска градина. Коридор, оформен от четири високи мраморни колони, пресичаше залата и водеше към вътрешен двор, където бликаше шадраван, украсен с азулежу 46 46 Рисувани керамични плочки, гледжосани от едната страна, използвани за облицовка на сгради. — Б. р. ; двойна врата в другия край на залата се отваряше към пищна тропическа градина.

Три порцеланови чинии, със съответните сребърни прибори и кристални чаши, бяха поставени на масата пред огромния гоблен.

— Моля, заповядайте — кимна застаналият пред масата консул към мястото от дясната си страна.

Томаш седна и културният аташе, който междувременно се беше появил, се присъедини към тях.

— Обядът ще бъде сервиран всеки момент — съобщи Лоренсо.

— Прекрасно — възкликна консулът, докато поставяше салфетка на скута си. Погледна госта. — Добре ли пътувахте?

— Да, относително добре. Като изключим обстоятелството, че попаднахме в зона с висока турбуленция.

Дипломатът се усмихна.

— Да, това може да изнерви човек. — Повдигна вежди закачливо. — Не ми казвайте, приятелю, че се страхувате да летите.

— Ами… — поколеба се Томаш. — Не бих казал, че е страх. Просто имам известни опасения.

Всички се разсмяха.

— Знаете ли, въпрос на навик е — обясни дипломатът. — Колкото повече пътуваме, по-малко се страхуваме да летим. Рядко пътувате, нали?

— Така е. Канят ме от време на време на конференции в Испания, Италия и Гърция, ходя тук-там за експертна оценка или проучване, но обикновено си стоя в Лисабон. Животът ми е доста сложен, за да си позволя да скитам непрекъснато.

Мъж с бяла униформа и позлатени копчета се появи с поднос и сервира супа. Томаш позна супа жулиен 47 47 От фр. julienne , супа от различни зеленчуци, нарязани на тънки ивици, подправени с риган и зехтин. Б. пр. .

— За първи път ли сте в Рио? — попита консулът.

— Да.

Започнаха да се хранят.

— Как ви се струва?