Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

Томаш се усмихваше неловко, без да разбира какво толкова забавно намират в това.

— Не мислите ли?

— Всичко е въпрос на гледна точка — отвърна Савиляно. — За човек, който познава Ню Йорк само от филмите, е нормално да вижда нещата по този начин. Но да не забравяме все пак, че не Ню Йорк прилича на филмов декор, а филмовите декори напомнят за Ню Йорк. — Намигна леко. — Capisce 33 33 „Разбрахте ли?“, (итал.). — Б. р. ?

Госпожа Рака влезе в кабинета с поднос, сложи чашите на масичката пред креслата; напълни ги с димящо капучино, остави пликчета със захар и няколко шоколадови бисквити и излезе. Тримата отпиха от чашите. Савиляно се облегна назад и се прокашля.

— Том, нека да поговорим сега за онова, което ви доведе тук. — Хвърли поглед на Молиарти. — Предполагам, че Нел вече ви е обяснил какво представлява нашата институция…

— Да, в общи линии.

— Много добре. Фондацията за американска история е организация с идеална цел, финансирана от частни фондове. Тя се ражда тук, в Ню Йорк, през 1958 година и си поставя за цел да подпомага проучванията върху историята на американския континент. Създадохме scholarship 34 34 „Стипендия“, (англ.). — Б. р. за американски студенти и за Студенти от цял свят, предназначена да стимулира новаторски научни разработки, изследвания, които биха разкрили нови страни от нашето минало.

— Става въпрос за Columbus Scholarship 35 35 Стипендия „Колумб“, (англ.). — Б. р. — уточни Молиарти.

— Точно така. Освен това, финансираме проучвания на археолози и професионални историци. Много от тези трудове са публикувани и бихте могли да ги намерите в която и да било добра книжарница в града.

— Какъв вид проучвания? — заинтересува се Томаш.

— Всичко, което има отношение към историята на американския континент — поясни председателят на фондацията. — Като започнем от динозаврите, живели на континента, и стигнем до изследванията върху native-americans , до европейските колониални окупации и миграционните движения.

— Native-americans ?

— Да — усмихна се Савиляно. — Политически коректен израз, който използваме в Америка. Отнася се до народите, които европейците заварили тук при пристигането си.

— Аха.

Савиляно въздъхна.

— Нека да поговорим конкретно за нашия проблем. — Направи пауза. — Както знаете, през 1992 чествахме петстотин години от откриването на Америка. Тържествата бяха великолепни и бих искал да отбележа, че Американ Хистъри Фаун- дейшън има голяма заслуга за това. Когато честванията отминаха и нещата се уталожиха, ние се събрахме, за да решим какъв ще бъде следващият ни проект. Направихме справка в календара и веднага се открои една важна дата. — Погледна То- маш изпитателно. — Досещате ли се коя е?

— Не.

— 22 април 2000 година. След три месеца.

Томаш разбра.

— Откриването на Бразилия.

— Бинго! — възкликна Савиляно. — Петстотин години от откриването на Бразилия. — Отпи от капучиното. — И така, свикахме нашите съветници, за да чуем идеите им и да решим как да отбележим тази дата. Един от тези съветници е Нел, който е преподавал история в бразилски университет и познава много добре страната. Нел ни направи предложение, което ни се стори интересно. — Погледна към Молиарти. — Нел, мисля, че е по-добре ти да представиш идеята си.

— Разбира се, Джон — съгласи се Молиарти. — Идеята, която изложих, се основава главно на полемиката, дала толкова храна на историографията през вековете: дали Педро Алвареш Кабрал е открил Бразилия случайно или съвсем целенасочено? Както знаете, учените подозират, че португалците вече са знаели за съществуването на Бразилия и че Кабрал е дошъл, за да узакони това откритие. И така, аз предложих на управителния съвет да финансира проучване, което да даде окончателен отговор на въпроса.

— Съветът даде съгласието си и нещата бяха задвижени — добави Савиляно. — Решихме да привлечем най-добрите специалисти в тази област. Хората, на които щяхме да се доверим, трябваше да са не само висококвалифицирани експерти, а личности, притежаващи смелост да се опълчат срещу утвърдените идеи. Те би трябвало да отидат отвъд простото проучване на източниците и е гъвкавостта на ума си да съумеят да извлекат онова, което документите не са могли да съобщят открито.

— Както сигурно знаете — обясни Молиарти, — много от откритията първоначално са представлявали държавна тайна.

— Да — потвърди Томаш. — В Португалия например е съществувала така наречената политика на секретност .