Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

Взе телефона и избра номера на мобилния на Конщанса.

— Здравей, гущерче 20 20 На португалски sardanisca , с каламбурна препратка към думата sarda — „луничка“. — Б. пр. — каза той, назовавайки я с името, което ѝ беше измислил, докато бяха гаджета. — Всичко наред ли е?

— Как си Томаш? Как е там, в Ню Йорк?

— Кучешки студ.

— Ама е хубаво, нали?

— Различен е. Но е много интересен.

— Какво ще ми донесеш?

— Ц-ц-ц — укоризнено цъкна той. — Какво егоистично момиче си имам…

— Я го виж ти! Той се разхожда из Америка, а аз излязох егоист?

— Добре де, добре. Ще ти донеса Емпайър Стейт Билдинг, с Кинг Конг и всичко останало.

— Е, чак толкова не е нужно — засмя се тя. — Предпочитам МоМА.

— Какво?

— МоМА. Museum of Modern Art , Музей на модерното изкуство.

— Аха.

— Донеси ми Звездна нощ на Ван Гог.

— Коя? Онази, където звездите са големи като топки? Това има ли го тук?

— Да, в МоМА е. Искам също Перуники на Моне, Госпожиците от Авиньон на Инкасо и Японски диван на Тулуз-Лотрек.

— А Кинг Конг?

— За какво ми е Кинг Конг, след като вече имам теб?

— Ама че дявол! — разсмя се той. — Копията на картините ти стигат, нали?

— Не, искам да откраднеш оригиналите. — Направи кратка пауза. — Разбира се, че искам репродукции, диването ми, какво друго?

— Окей, ще намина оттам. Как е детето?

— Добре. Тя е добре — бе отговорът. — Ламя, както винаги.

— Представям си.

— Но вчера имахме един неприятен разговор.

— Какъв?

— Каза ми на вечеря: „Мамо, децата ми викат монга . 21 21 Жаргонно название на хората със синдром на Даун, производно от „монголоиди“ — Б. р. А аз ѝ отговорих: „Не, не си чула добре, те искат да ти кажат, че си Маргарида“. — „Не, мамо — отговори ми тя. — Шушукат си на ухо, сочат ме с пръст и казват: „Онази там е монга “.

Томаш въздъхна.

— Знаеш какви са хлапетата…

— Знам, те са жестоки едни към други. Но въпросът е, че тя разбира всичко и я боли. Преди да ѝ разкажа приказка за лека нощ, пак ме попита какво е монга .

— Неприятно е, но какво можем да направим?

— Ще мина през училището да поговоря с учителката.

— И какво ще постигнеш с това?

— Е, все нещичко може да обясни на хлапетата, нали?

— Предполагам, че да.

— И ти би трябвало да дойдеш с мен.

— Не започвай пак. А и в момента е невъзможно, извън страната съм.

— Този път ти е простено — прие тя. Смени темата. — Разбра ли какво искат американците от теб?

— Не още. След малко ще се срещна с тях.

— Обзалагам се, че ще искат експертна оценка за някакъв ръкопис.

— Възможно е.

Томаш чу далечен звън от другата страна на линията.

— Първи звънец — каза тя. — Трябва да изключвам, защото имам час. А и това обаждане сигурно ще ти струва цяло състояние. Целувки и умната, нали?

— Целувки, гущерче.

— Внимавай с американките, палавнико. Чувала съм, че са доста напористи.

— Добре.

— И не забравяй да ми донесеш цветя.

Томаш остави слушалката. Включи телевизора и започна да сменя каналите. NBC, CBS, ABC, CNN, CNN Headline News , MSNBC, Nick’at’Nite , HBO, TNT, ESPN, какофония от звуци изпълни стаята, докато накрая се запрозява от досада. Погледна към вратата и забеляза вестника на килима, навярно някой от служителите го беше пуснал под вратата през нощта. Беше „Ню Йорк Таймс“, с президента Бил Клинтън на цялата първа страница и кмета Рудолф Джулиани, който надничаше от един ъгъл; прелисти разсеяно вестника, зачитайки се тук-там в отпусната сънливост.

Когато приключи с четенето, отиде да се изкъпе, да се избръсне и облече. Избра тъмносин костюм на бяло райе и сложи червена вратовръзка със златни рогове на изобилието. Излезе от стаята и слезе до Oscar’s American Brasserie , просторния салон, където се сервираше закуската. Обикновено Томаш ядеше малко сутрин, но винаги, когато излизаше в чужбина, което се случваше рядко, апетитът му нарастваше неимоверно и поглъщаше лакомо всичко; навярно защото се чувстваше несигурно на непозната територия или защото не знаеше кога отново ще му се удаде тази възможност, помисли си той. Но факт е, че се нахвърли с апетит на сиропираните палачинки и яйцата по бенедиктински, препечените филийки и английските кексчета, канадския бекон с холандски сос — меню, което бе в състояние да доведе до нервна криза семейния им лекар. Яде до насита и кренвирши с печен фасул, поливайки ги с натурален портокалов сок, и завърши с прекрасни шоколадови бисквити с лешник, преди, вече преял, да вдигне бялото знаме и да се предаде доволен.