Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

— Здравейте. Всичко е наред, благодаря.

— Шофьорът добре ли се грижи за вас?

— Обслужването е пет звезди.

— А хотелът харесва ли ви?

— Чудесен е.

— „Уолдорф Астория“ е една от атракциите на града. Всички американски президенти отсядат там, когато идват в Ню Йорк.

— Нима? — учуди се Томаш, искрено впечатлен.

— Разбира се. От 1931 година до днес. „Уолдорф Астория“ е изключително престижен хотел. Държавници, филмови звезди и дори кралски особи отсядат там. Херцогът и херцогинията на Уиндзор например не се задоволиха да преспят там само няколко нощи. Те живяха в хотела.

— В такъв случай мога само да съм ви благодарен за честта да бъда настанен в „Астория“.

— О, няма за какво да благодарите. Ние държим да се чувствате добре. Вечеряхте ли вече?

— Не, още не съм.

— Бихте могли да посетите един от ресторантите на хотела, препоръчвам ви „Бул енд Беър Стейкхаус“, ако обичате месо, а също и японския ресторант. Можете да си поръчате рум-сървис, който в „Уолдорф Астория“ е наистина на висота, дори се появи в списание „Гурме“, представете си. Ще трябва само да се разпишете на сметката и фондацията ще покрие всичко, не се притеснявайте.

— Благодаря, но едва ли ще се наложи. Ще похапна нещо тук, на Таймс Скуеър.

— Вие сте на Таймс Скуеър?

— Да.

— Сега?

— Да, тук съм.

— Не замръзвате ли в този студ? Шофьорът с вас ли е?

— Не, освободих го.

— А как стигнахте до Таймс Скуеър?

— Пеш.

— Господи! Пет градуса под нулата е. Чух да казват по телевизията, че при този вятър температурата се усеща като минус петнадесет градуса. Надявам се, че поне сте топло облечен…

— Ммм… горе-долу.

Молиарти укорително цъкна с език.

— Трябва да се грижите по-добре за себе си. Ако почувствате необходимост, само ми позвънете и ще изпратя шофьора да ви вземе. Имате телефона ми, нали?

— Предполагам, че е вече в паметта на телефона ми.

— Добре. Ако се наложи, позвънете ми, моля!

— Предполагам, че няма да се наложи. Ще взема такси.

— Както предпочитате. Обаждам се само за да ви кажа добре дошли в Ню Йорк и да ви съобщя, че ще се видим утре в девет в нашия офис. Шофьорът ще ви чака в осем и половина във фоайето на Парк Авеню. Офисът не е далеч от хотела, но нали знаете, сутрин движението е истински hell 15 15 „Ад“ (англ.). — Б. р. .

— Не се безпокойте. Ще се видим утре.

— Разбира се. До утре.

Когато посегна да прибере мобилния телефон в джоба, разбра, че пръстите му са изгубили чувствителността си; ръката му бе замръзнала и не се подчиняваше на командите на мозъка; беше изтръпнала, далечна, чужда. Мушна я дълбоко в джоба на панталоните, отчаяно търсейки топлина, но не усети подобрение. Осъзна, че трябва незабавно да се махне от улицата. Видя вратата на един ресторант и я блъсна стремително, дори грубо; влезе и с облекчение почувства как го лъхна топлината на заведението, като човек, получил опрощение след заплахата на ада; заразтрива ръце с настървение, в опит да възстанови кръвообращението, докато почувства накрая как пръстите му възвръщат чувствителността си.

— Саn i help you 16 16 „Мога ли да ви помогна?“, (англ.). — Б. р. — попита сервитьорът, младо и усмихнато момче.

Томаш даде да се разбере, че ще се справи сам с проблема, и седна до прозореца; от мястото му се разкриваше гледка към оживеното движение по Таймс Скуеър, което представляваше истински спектакъл. Сервитьорът му подаде менюто и той разбра, че е попаднал в мексикански ресторант. След като доби представа какво предлага заведението, Томаш си поръча enchiladas 17 17 Традиционно мексиканско ястие — палачинка от царевично брашно с разнообразен пълнеж. — Б. р. с кашкавал и телешко и коктейл „Маргарита“. Когато младежът се отдръпна, потопи хрупкавите nachos 18 18 Тортила чипс. — Б. р. в доматен сос с лук, пийна пикантния аперитив и се облегна на стола да се полюбува на гледката. Явно не можеше да си позволи да скита из града, нямаше избор; след вечерята щеше да вземе такси и да се върне в хотелския уют.

Часовата разлика му се отрази и прекара неспокойна нощ. Беше шест часът сутринта, когато се събуди, тъмнина цареше отвъд прозореца; опита се отново да заспи, въртейки се в чаршафите, но след половин час разбра, че няма да се получи, и седна на крайчеца на леглото. Пресметна, че в Лисабон е единадесет и половина, и следователно не бе никак чудно, че сънят му се бе изпарил.

Огледа се и за първи път можа да оцени стаята; цветовата тема беше бордо, комбинирана със златисто, и присъстваше навсякъде — в завесите, сгънатата покривка на кревата, дивана, декоративните възглавници. Подът беше покрит с мек тъмночервен килим; бутилка „Сотерн“ 19 19 Десертно вино от региона на Бордо. — Б. р. очакваше да бъде отворена; свежи растения украсяваха ъглите.