Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

Маргарида отиде да си легне след вечерята. Татко ѝ изми зъбите, а мама ѝ облече пижамата, татко приготви нещата за следващия ден, а мама ѝ разказа приказка, преди да заспи; тази вечер програмата включваше „Котаракът с чизми“. Когато заспа, съпрузите се отпуснаха на дивана, отдъхвайки след изморителния ден.

— Кога ще дойде събота? — обади се Конщанса, зареяла поглед в тавана. — Направо съм съсипана.

Холът беше малък, но обзаведен с вкус. Абстрактни картини, рисувани от Конщанса по времето на следването ѝ във факултета, красяха стените; покривките на диваните и креслата с фин десен от рози на кремаво-бял фон хармонираха със завесите и килима; весела нотка внасяха вазите, пръснати сред мебелите от светъл ясен, от които надничаха разкошни яркочервени цветове между сочни зелени листа.

— Какви са тези цветя?

— Камелии.

Томаш се наведе над пищните цветове, опитвайки се да долови ароматното им ухание; вдъхна, но не усети мирис.

— Не миришат на нищо — оплака се със събудено любопитство.

— Ами разбира се, че не миришат, глупчо — засмя се Конщанса. — Това са камелии, нямат аромат.

— А! — разбра той. Седна до жена си и я хвана за ръка. — Разкажи ми историята на камелиите.

Конщанса обожаваше цветята. И колкото и да е странно, именно това ги бе сближило най-много, когато се запознаха в студентските си години. Томаш обожаваше загадките и ребусите, по цял ден дешифрираше кодове и шифри, интересуваше се от символи и скрити послания; прекара младостта си, четейки „Света на приключенията“, не толкова заради комиксите, които ненаситно поглъщаше, колкото заради криминалните загадки от рубриката „Седмица пика“. Когато се запознаха, Конщанса му отвори вратите за друг свят на символи, този на цветята. Момичето с лунички му разкри, че жените от турските хареми използвали цветя, за да общуват с външния свят, прибягвайки до магическия код на флоралните символи. Тази практика, свързана за първи път с името на лейди Монтегю през 1718, е в основите на зараждането на флориографията, символична система, станала широко популярна през XIX век, в която първоначалните значения на флоралните символи били преосмислени на основата на древната митология и традиционния фолклор. Цветята започнали да излъчват скрити послания, изразявайки в символична форма чувства и трепети, които при нормални обстоятелства били потискани от обществените правила за поведение. Например било немислимо един мъж да каже на една жена още при първата им среща, че е влюбен в нея, но се считало за приемливо да ѝ поднесе букет от глоксинии, символ на любов от пръв поглед. Флориографията белязала бижутерството и изкуството на прерафаелитите, влиянието ѝ се почувствало дори и в света на модата. Плащът, който Исабел II носела по време на коронацията си, бил избродиран с маслинови листа и житни класове като символ на надеждата царуването ѝ да премине в мир и охолство. Конщанса, влюбена в изкуствата, се бе превърнала в специалист по флорална символика.

— Камелиите са дошли от Китай, където били високо ценени — обясни Конщанса. — Навлезли са в нашата култура благодарение на Александър Дюма-син, който написал Дамата с камелиите, роман по истинската история на една парижка куртизанка от XIX век, някоя си Мари Дюплеси.

— Изглежда, че нашата госпожица Дюплеси е била алергична към аромата на цветята и е избрала камелиите тъкмо поради това, че не благоухаят — отбеляза Томаш развеселен.

— Предполагам, че знаеш какво е „куртизанка“.

— Мила моя, аз се занимавам с история.

— Та така, всъщност госпожица Дюплеси си поръчвала всеки ден по един букет от камелии; двадесет и пет дни в месеца камелиите били бели, което мъжете тълкували като знак, че е на тяхно разположение, а в останалите дни — червени, което означавало, че няма да има нищо за никого.

— Ооо! — възкликна той, преструвайки се на разочарован.

— Верди се вдъхновил от романа на Дюма и написал „Травиата“, в която леко адаптирал историята на дамата с камелиите. Героинята от операта на Верди е принудена да продаде бижутата си и вместо тях носи камелии.

— Горката — с насмешлива гримаса коментира Томаш. — Клетото създание. — Загледа се в цветята, които жена му беше поставила в хола. — Трябва ли да разбирам, че щом си купила червени камелии, „днес няма да има нищо за никого“?

— Правилно си разбрал — потвърди Конщанса с въздишка. — Капнала съм от умора.

Томаш се вгледа в нея загрижено. Жена му все още излъчваше онзи меланхоличен чар, с който го беше спечелила, когато се запознаха във факултета по изобразително изкуство. По онова време той учеше история в Нов лисабонски университет и съдбите им се кръстосаха заради един момчешки разговор, когато Томаш чу за първи път да се говори за красивите момичета, които учат изобразително изкуство. „Истински шедьоври“ — убеждаваше го Аугущо в двора на университета. Току-що бяха обядвали и се радваха на ранния слънчев пролетен следобед. „Едно ще ти кажа, художниците стават най-добрите родители. Някой ден ще те заведа да видиш, страхотни мацки има“.