Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

— Здравейте — поздрави той.

— Добро утро, професоре — каза момичето на правилен португалски, но с екзотичен акцент. — Аз съм нова студентка.

Професорът се разсмя.

— Вече забелязах. Как се казвате?

— Лена Линдхолм.

— Лена? — Престори се на изненадан, сякаш едва сега беше забелязал, че има нещо различно в нея. — Това на португалски е умалително от Елена…

Тя се засмя дискретно.

— Да, но аз съм шведка.

Томаш отвори уста.

— Ааа! — възкликна той. — Ясно. — Поколеба се, търсейки скрити в паметта си думи. — Чакай да видя… ммм… Hej, trevligt att träffas ! 5 5 „3дравейте, радвам се да ви срещна“, (швед.). — Б. р.

Лена ококори очи.

— Моля? — отвърна, явно приятно изненадана. — Talar du svensка ? 6 6 „Говорите шведски?“, (швед.). — Б. р.

Томаш поклати глава.

— Jag talar inte svenska 7 7 „Не говоря шведски“, (швед.). — Б. р. — каза c усмивка. — Изчерпах почти целия шведски, който знам. — Сви рамене, като че се извиняваше. — Förlat 8 8 „Съжалявам“, (швед.). — Б. р. .

Тя го изгледа с възхищение.

— Никак не е лошо. Е, произношението малко куца, трябва да е по-напевно, инак ще заприлича на датски. Къде сте научили това?

— Когато бях студент си взех интеррейл 9 9 Билет за многократно пътуване с влак в Европа. — Б. р. и прекарах четири дни в Малмьо. И понеже съм любопитен, а и си падам по езиците, схванах някои неща. Например знам да попитам: Var är toaletten ? 10 10 „Къде е тоалетната?“, (швед.). — Б. р. — Тя се разсмя. — Hur mvcket kostar det? 11 11 „Колко струва това?“, (швед.). — Б. р. — Пак смях. — Äppelkaka med vaniljsäs 12 12 ,Ябълков кейк с ванилов крем“, (швед.). — Б. р. .

Последното я накара да изстене.

— Ооо, професоре, не ми напомняйте за äppelkaka …

— Защо?

Тя облиза сочните си розови устни по начин, който се стори на Томаш изкусително еротичен.

— Толкова ми липсва…

Професорът се разсмя, опитвайки се да прикрие колко го беше впечатлило момичето.

Извинявай, но как може на някого да му хрумне идеята да нарече десерт kaka …? 13 13 Kaka (португ.) — „кал, фекалии“. — Б. р.

— Наистина се казва kaka , но вкусът му е на сладка ябълка. — Притвори очи и пак се облиза, — Ммм, utmärkt ! Прекрасно!

Томаш си представи как я придърпва към себе си, как я целува, прониквайки през тези кадифени устни, галейки нежно това горещо и тръпнещо тяло, и трябваше да положи усилие, за да прогони от главата си сексуалния апетит, който тя събуждаше в него. Прокашля се с едно продрано хм-хм.

— Кажете ми… всъщност как се казвате?

— Лена.

— Кажете ми, Елена…

— Лена…

— А, да, Лена. — Подвоуми се, преди да продължи, не беше сигурен, че е произнесъл правилно името ѝ. Но този път тя не го поправи, от което предположи, че е улучил. — Кажете ми, Лена… Къде се научихте да говорите така добре португалски?

— В Ангола.

— Ангола?

Шведката се усмихна, показвайки прекрасните си блестящи зъби.

— Баща ми беше посланик в Ангола и живях там пет години.

Томаш приключи с подреждането на нещата си в чантата и стана.

— А, чудесно. Хареса ли ви?

— Много. Имахме къща в Мирамар и прекарвахме съботите и неделите в Мусул. Живот като насън.

— В коя част на Ангола е това?

Тя го изгледа изненадана, сякаш беше странно, че има португалци, на които тези имена не говорят нищо.

— Ами… в Луанда, разбира се. Мирамар е квартал с изглед към крайбрежната улица, към крепостта и полуострова. А Мусул е райски остров на юг от Луанда. Никога ли не сте били там?

— Не, не познавам Ангола.

— Жалко.

Професорът се отправи към вратата, кимайки на студентката да го последва. Лена се приближи и Томаш установи, че шведката бе висока почти колкото него; прецени, че сигурно е около метър и осемдесет, може би няколко сантиметра по-ниска от него. Мекият син пуловер отиваше прекрасно на сините очи и русата ѝ коса, която падаше на масури върху раменете ѝ ала Никол Кидман, и загатваше дръзките и щедри гърди, подчертани от фината ѝ талия. Томаш трябваше да направи усилие, за да откъсне поглед от нея.

— Разкажете ми какво правите в моите часове — каза професорът, спирайки пред вратата на залата, за да я пропусне пред себе си.

— Тук съм по програмата „Еразъм“ — отговори тя, минавайки пред него.

Томаш неволно се загледа в дупето на шведката; беше пълно и закръглено, силните ѝ бедра изпълваха светлосините дънки; не можа да се въздържи и си я представи без дънки, галейки с поглед бледата гладка кожа на бедрата и извивките на талията, представи си гънката, водеща към голия гръб, и загатнатите отзад заоблени гърди.