Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

— Не разбирам — прекъсна дебеланката с очилата. — Защо не е продължил по-нататък? Какво го е накарало да мисли, че само чуждите имена са фонетично представени?

Професорът се поколеба, преди да отговори на въпроса.

— Вижте, това е като китайския — каза най-сетне. — Някой знае ли китайски?

Групата се разсмя.

— Много добре, стана ми ясно, че никой не разбира китайски. Няма значение. Китайският език, както всички знаете, има идеографска писменост, в която всеки символ представя понятие, не звук. Този вид писменост се сблъсква с трудността да изобретява символи за всяка нова дума. Докато ние, при появата на нова дума, трябва само да прегрупираме съществуващите вече фонетични символи, то китайците са заставени да измислят нови символи, което в крайна сметка означава, че би трябвало да запаметяват хиляди символи. Как според вас са се справили с този проблем?

— Вземали са хапчета за усилване на паметта… — подметна шегаджията.

— Фонетизирали са писмеността — отвърна професорът, без да обръща внимание на неуместната шега. — Всъщност старите идеографски символи се запазили, но в случаите с нови думи, за да не се налага да въвеждат нови символи, те комбинирали вече съществуващите символи по фонетичен модел. Например думата Мозамбик . На кантонски китайски числото три се казва „зам“ и се изписва с три хоризонтални чертички. — Томас отиде до дъската и драсна три къси чертички под вече изписаните йероглифи. — Когато се наложило да изпишат думата Мозамбик , потърсили символа за три, „зам“, и го поставили вместо втора сричка в думата Мозамбик . Разбрахте ли? — Огледа се и разбра, че идеята беше възприета. — Всъщност Йънг решил, че нещата са се развили по същия модел и при египтяните. Подобно на китайците, те имали писменост от типа на идеографското писмо, но при появата на нови думи като Птолемей например, вместо да измислят нови символи, прилагали фонетичния принцип към вече съществуващите символи. Що се отнася до другите думи, Йънг решил, че става въпрос наистина за семаграми, поради което не се е и опитал да стигне до звуци.

— И не се ли е намерил човек, който да го направи? — попита очилатата многознайка.

— Разбира се, появил се Жан-Франсоа Шамполион — отзова се професорът. — Талантлив езиковед, освен това владеел и много езици…

— Бил ли е добър самарянин?

Шегаджията пак се проявяваше.

— Не, но изучил редица езици, включително санскритски, зенд, коптски и пахлеви, освен обичайните, и то с една-единствената цел — да е подготвен, когато един ден реши да се изправи срещу йероглифите. — Томаш отново се загледа в русокосото момиче, седнало в дъното на залата, и се запита какво търси тук. Студентка ли е? Дали наистина е чужденка? И ако е чуждестранна студентка, дали разбираше онова, което той в момента обяснява? В действителност момичето изглеждаше невероятно съсредоточено и професорът се зарече така да предаде материала, че да ѝ остави незаличими спомени от наученото. Ще си тръгне оттук, способна да разчита йероглифи, реши Томаш. — И така, нашият приятел Шамполион приложил метода на Йънг при други картуши, а именно при тези на Птолемей и Клеопатра, и то с добър успех. Разчел и споменатото име на Александър. Но проблемът бил в това, че всички имена били от чужд произход, което затвърдило убеждението, че фонетичният прочит се прилагал само в случаите с думи, които не принадлежали към традиционната египетска лексика. Но всичко се променило през септември на 1822 година. — Томаш направи пауза, за да наблегне на драматичното разкритие, което щеше да направи. — По онова време Шамполион получил достъп до релефите в храма в Абу Симбел, предхождащи гръко-римския период, което означавало, че нито едно от съдържащите се там имена не би могло да има чужд произход. — Томаш огледа студентите и реши, че трябва да направи някои допълнителни разяснения. — Предизвикателството пред Шамполион било много голямо. В случай че успеел да дешифрира някои от тези йероглифи, датиращи от периода преди чуждото влияние, той е щял да докаже, че древната египетска писменост не се основавала на семаграми, както винаги се е смятало, а по-скоро на фонетични символи. И тогава загадката на тайнственото писмо най-сетне щяла да бъде разбулена. Проблемът обаче си оставал: дори и да докажел, че това са фонетични символи, как би могъл да разчете йероглифите, след като не познавал звуците, съответстващи на тези символи? — Остави въпроса да виси във въздуха, за да подчертае сложността на задачата, пред която бил изправен френският лингвист. — Нашият приятел обаче бил човек дързък и талантлив, затова се заел да изследва внимателно текста, съдържащ се в релефите. След като изучил подробно всички йероглифи, решил да се съсредоточи най-вече върху един определен картуш. — Томаш се приближи до дъската и изписа четири йероглифа в картуш: — Двата първи йероглифа му били непознати, но другите Шамполион вече бил срещал в изследваните от него картуши на Птлмиос и на Алксентр , или Александър. — Посочи последния йероглиф. — В тях този символ съответствал на s . Шамполион решил, че принципно последните два звука от картуша в Абу Симбел са дешифрирани. — Написа на дъската буквата от латинската азбука, съответстваща на идентифицирания звук, после я повтори и постави въпросителни знаци на местата на първите два йероглифа. Едно енигматично? — ?-s-s се появи на бялата повърхност. Томаш се обърна към групата, сочейки двата въпросителни знака. — Липсват първите два йероглифа. Кои може да са? Кои са тези звуци? — След това посочи първия йероглиф от картуша. — Взирайки се внимателно в този кръгъл йероглиф с точка в средата, Шамполион решил, че прилича на слънце. Експериментирайки с тази хипотеза, той се опитал да си представи съответния звук. Спомнил си, че в коптския „слънце“ се произнася като ra , и решил да постави га на мястото на първия въпросителен знак. — Томаш изтри първия въпросителен знак и на негово място написа га, така че на дъската остана изписано ra-?-s-s . — А сега? С какво да замести втория въпросителен знак? Шамполион се заел с въпроса и стигнал до едно просто решение. Независимо от това коя дума била изписана там, фактът, че е оградена в картуш, показвал ясно, че пред него е име на фараон. Но чие име на фараон започвало с ra и завършвало с две s? — Въпросът увисна над смълчаната аудитория. — И тогава му хрумнала друга мисъл, една дръзка и необикновена идея. — Направи последна пауза, за да разпали любопитството. — А защо не едно m? — Томаш се обърна към дъската, изтри въпросителния знак и написа едно т на негово място. Студентите видяха ra-m-ss да изниква пред тях; Томаш ги изгледа с триумфална усмивка, със светнали от гордост очи на човек, който бе разбил кода на йероглифите.