Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

Томаш се размърда на стола.

— Ами, предполагам, че можем да опитаме…

— Тасk! — ахна тя с очарователна благодарна усмивка. — Тасk !

Професорът усети интуитивно манипулацията, но беше толкова впечатлен, че не обърна внимание, за него беше удоволствие да изпълнява всяко желание на това божествено създание.

— Но ще можете ли да разчитате португалския език от XV век?

— „Крадецът намира потира по-бързо от клисаря“.

— Какво?

Момичето се засмя на недоумението на Томаш.

— Това е друга шведска поговорка. Означава, че когато имаме интерес, можем да успеем във всичко.

— Не се съмнявам, но проблемът си остава — настоя той. — Ще можете ли да разчетете португалския, на който се е писало по онова време, с цялата му сложна калиграфия?

— Не.

— Тогава за какво ви е достъп до текстовете?

Лена се усмихна дяволито, убедена, че не може да ѝ се устои.

— Сигурна съм, че ще ми помогнете. Поне мъничко.

СЛЕДОБЕДЪТ СЕ СТОПИ В СЪБРАНИЕ НА НАУЧНАТА КОМИСИЯ КЪМ Катедрата по история, изпълнено с обичайните клюки, сложните маневри на вътрешната политика, безкрайните точки в дневния ред и драматичните съмнения по повод неясни запетаи в протокола от предходното събрание, плюс текущи въпроси като обсъждане на критериите за признаване на изпити и избиране на комисии по три магистратури и една докторантура.

Когато се прибра вкъщи, вече по тъмно, Конщанса и Маргарида бяха преполовили вечерята, някакви хамбургери със спагети, залети с кетчуп, любимото ястие на малката. Томаш прибра сакото си, целуна и двете и седна на масата.

— Пак ли хамбургери със спагети? — попита недоволен.

— Знаеш, че ги обожава…

— Спагети е вкусно! — ликуваше Маргарида, смуквайки шумно макаронените пръчици. — Шлюп.

Томаш си сервира.

— Добре тогава — каза примирено, докато си сипваше от макароните в чинията. Погледна към дъщеря си и прокара ръка по правата ѝ черна коса. — И така? Какво научи днес?

— Пе, а, па. Пъ, и, пе.

— Пак ли същото? Ти май си забравила какво учи миналата година?

— Пъ, и, пи. Пъ, и, по.

— Виждаш ли — каза той, гледайки към жена си. — Учи втора година и още не знае да чете.

— Тя не е виновна, Томаш. Училището още не е намерило специален педагог, какво да направя?

— Трябва да говорим с ония…

— Да, трябва — съгласи се тя. — Вече поисках среща с директорката за следващата седмица.

— Пъ, у, пу.

Един от симптомите на децата с тризомия 21 21 Жаргонно название на хората със синдром на Даун, производно от „монголоиди“ — Б. р. е именно трудното запаметяване, поради което живеят главно, следвайки рутинни навици. Маргарида бе влязла миналата година в държавно училище, където, освен на учителя по общообразователната програма, можеше да разчита и на помощта на специален педагог, квалифициран в обучението на деца с умствена изостаналост. Но неотдавнашните бюджетни съкращения в Министерството на образованието попречиха на учителя да продължи да преподава в училището и Маргарида, както и други ученици в подобно положение, бяха лишени от каквато и да било квалифицирана педагогическа помощ, макар че подобно съдействие бе предвидено от закона. В резултат на това Маргарида изостана, забравяйки голяма част от онова, което беше научила предишната година, включително умението да чете и пише прости думи. За да може да навакса пропуснатото, тя се нуждаеше от специален педагог, който изпълняваше и ролята на треньор, дърпайки я постоянно нагоре. Но да се убеди обеднялото училище отново да наеме такъв преподавател, определено нямаше да е лесно.

Томаш хапна парченце хамбургер и отпи глътка червено Алентежу 14 14 Вино от провинция Алентежу, южна португалска провинция, прочута с едни от най-добрите и търсени вина в света. — Б. пр. . Маргарида привърши десерта — обелена ябълка, нарязана на парченца, след което стана и започна да вдига масата.

— Маргарида, после ще почистиш, става ли?

— Не — отсече тя непреклонно, трупайки мръсните чинии в мивката. — Тябва да се почисти, т’ябва да се почисти!

— После ще почистиш.

— Не. М’ъсотия, всичко е м’ъсно. Т’ябва да се почисти!

— Това хлапе ще отвори някой ден фирма по хигиената — разсмя се бащата, като си взе чинията, за да не я отнесе.

Чистенето и подреждането бяха истинска мания за Маргарида. Щом се появеше някое петно, тя се нахвърляше върху него решително и неумолимо. Семейството вече беше потъвало от срам у приятели; при вида на най-обикновена паяжина или малко прах по мебелите, малката сочеше обвинително с пръст, надаваше вой, че там било мръсно; изобличаваше мръсотията с такава погнуса и искрено отвращение, че притеснените домакини нямаха друг изход, освен да признаят в каква мръсна кочина живеят. Попарени от травмиращия случай, те запретваха ръкави в мащабни хигиенни операции, преди отново да поканят семейство Нороня.