Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

— Чакай. — Той бързаше след нея. — Аз ще й кажа, Мегън.

Тя поклати глава.

— Не, това е моя работа. Той беше мой пациент.

Но, по дяволите, не искаше да прави това. Тази отговорност винаги беше болезнена за нея, но беше особено травмираща, когато ставаше въпрос за деца.

— Но ти благодаря, Скот.

Той сви рамене.

— За мен също е трудно. Но това не ме разкъсва така, както теб. Понякога се питам защо си решила да станеш лекар. Прекалено си емоционална. Психологическата подготовка, която преминахме в медицинското училище, въобще не е стигнала до теб.

— Ще свикна.

Погледът й не се откъсваше от дребната латиноамериканка, седнала на един от столовете в чакалнята. Обзе я дълбока тъга. Мили Боже, по лицето на жената се изписа надежда, когато видя Мегън… Не, никога нямаше да свикне. Не и след милион години. Тогава трябваше просто да поеме удара по брадичката и да отиде да съобщи на майката, че момчето й е мъртво.

Жената беше напрегната, очите й бяха пълни с тревога. Мегън усещаше болката и отчаянието й, като да бяха нейни собствени. Те я обгръщаха, сякаш щяха да я удавят. Стегна се, опита се да се дистанцира от всичко това.

— Мегън — прошепна Скот.

Тя разтърси глава, за да я проясни.

— Всичко е наред.

Навлажни устни и се застави да прекоси помещението.

Трябваше да приключи с това и в същото време да помогне на жената, да я утеши, ако въобще е възможно…

— Мисис Ривера, аз съм доктор Мегън Блеър. — Пое си дълбоко дъх. — Съжалявам, че трябва да ви го кажа, но…

Скот Роугън не можеше да каже коя от двете жени страда повече, докато гледаше как Мегън прегръща дребната женица. Да, Мегън трябваше да остави него да свърши това.

— Престани да се тревожиш за нея. Не можеш да защитаваш малката си приятелка до края на живота й.

Скот се обърна и видя Хал Трудо на няколко метра от себе си. Той не беше в операционната, но вероятно вече в цялото отделение се знаеше за отчаяните опити на Мегън да спаси живота на детето. Дяволски желаеше не Хал да беше дежурен тази нощ. Хал смяташе всичките си колеги за конкуренти, а Мегън — за заплаха при изкачването му в йерархията на болницата. Първите две години след завършването на медицинското училище могат да се окажат много важни за лекарите — или да ги затвърдят като такива, или да ги пречупят. Хал щеше да бъде изключително доволен, ако можеше да направи така, че Мегън да изглежда недостатъчно професионалистка.

— Не се тревожа — каза Скот. — Тя се справя чудесно.

— Чух, че едва не се разпаднала, когато момчето умряло.

— Да, беше разтревожена. Но не се разпадна. Никога не би изгубила присъствие на духа и така да рискува живота на пациент. — Завъртя се на пети. — И всеки в онази стая би ти казал абсолютно същото. Не се опитвай да правиш проблем. Единствената грешка, която тя допусна тази вечер, беше прекалената й загриженост, но тя не й позволи да й попречи.

— Това подлежи на съмнение. Чух, че според Главния администратор тя създава впечатление за нестабилност. — Усмихна се злобно. — Но ти вероятно се наслаждаваш на тази нейна емоционалност. Как е тя в леглото, Скот?

— Не знам.

— Разбира се. Точно затова се мъкнеш след нея като разгонен жребец. Обзалагам се, че е изключително гореща, когато има нужда да изпусне дълго сдържаната си енергия. Не те обвинявам, че я сваляш. — Погледът му се върна на Мегън. — Привлекателна е. Аз самият не бих имал нищо против да я чукам. Ако не беше такава самонадеяна кучка. — Обърна се и се отдалечи.

Копеле.

Скот задуши надигналия се у него гняв. Идеше му да удуши този кучи син. Да, но последното, от което Мегън би имала нужда, е те да се сбият заради нея. Хал беше прав — администрацията наблюдаваше зорко Мегън. Те обичаха болницата им да работи като добре смазана машина и дори намек за нестабилност в техния персонал ги плашеше.

Но Мегън не беше нестабилна. Никой не работеше по-усилено от нея. Бяха й предложили работа в няколко от най-престижните болници в североизточната част на страната още преди да се е дипломирала. Единствената причина тя да остане в Атланта беше, че не искаше да изостави чичо си Филип, който се беше грижил за нея след смъртта на майка й. По дяволите, Хал вероятно би сложил началото на съдебен процес срещу семейните чувства, ако можеше. Беше готов на всичко, за да я отстрани от пътя си. Включително да я обвини, че спи с женен мъж. Идеята за това беше странно интригуваща. Боже, за какво мислеше? Двамата с Жана бяха женени само от две години, но две много хубави години. Мегън му беше добра приятелка още откакто учеха в медицинското училище. Никога нямаше да вземе изпитите си по химия, ако тя не го беше мъкнала на гърба си почти целия семестър. След като той се ожени за Жана, Мегън стана приятелка и на двамата. Малкият син на Жана, Дейви, беше луд по нея.