Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

— Върви по дяволите.

— Да, не очаквах друга реакция от теб — сви рамене той. — Помислих, че е необходимо. Трябваше да съм сигурен, че все още е толкова силна, колкото беше като дете.

— Като я нараниш?

Той кимна.

— Да, като я нараня.

— И какво откри?

— Че е хиляди пъти по-силна. Молино ще открие, че за него ще е изключителен успех, ако успее да я убие. Тя не само е дъщеря на майка си, но е много, много по-силна от нея. — Добави нетърпеливо: — Знам, че не искаш да чуеш това. Прекалено е лошо. Трябва да се признават фактите. Молино или вече е по следите й, или скоро ще я открие. Ще е по-добре тя да е подготвена. Ако ние сме подготвени. — Включи кафе машината. — А тя може и сама да си помогне. Има талант. И аз ще го използвам.

— Майната ти! Няма да ти позволя да я доближиш.

— Филип — заговори тихо Грейди, — нямаш избор. Ти не си неин чичо. Тя е моя. Аз само ти я дадох назаем. И сега ще си я взема обратно.

— Глупости. Тя е човешко същество и не принадлежи на никого.

— Принадлежи на мен, докато не намеря Книгата. След това може да си отиде и да продължи да живее живота си. И двамата можете да изчезнете, да се слеете със залеза. — Направи пауза. — Трябва да я намерим, Филип. Знаеш, че е така. Да рискуваш един човешки живот, е дори много малка цена.

— Но аз не желая да поема този риск. Не и ако е заложен животът на Мегън.

— Казах ти, че може да се стигне дотук, когато се съгласи да се грижиш за нея.

— Не мислех… Всичко ми се струваше толкова абстрактно. Сега тя е моето семейство.

— Тогава съжалявам за теб — каза уморено Грейди и се настани до масата. — Има други хора, които ще умрат, ако не рискуваме Мегън.

— Не е честно. Молино е просто един луд кучи син. Тя вероятно е само Слушател. Не Пандора.

— Надявам се да не е така. Но ако тя е Слушател, тогава е един от най-силните таланти, на които съм попадал. И все още може да ни помогне, ако успеем да канализираме уменията й. Имам нужда само от знак, от пътека, по която да тръгна. Но непрекъснато се блъскам в празни стени и времето ми изтича.

— Тя си има свой собствен живот.

— И може да продължи да го живее, след като ми даде онова, което искам.

Филип поклати глава.

— Не мога да повярвам, че си толкова твърд.

— Не съм достатъчно твърд. Ако бях, щях да позволя на твоята Мегън да се самоубие или да полудее в онази пещера, вместо да я нося на гръб дванайсет години. — Сведе поглед към чашката си. — Вярвам, че грешиш. Мисля, че тя е Пандора.

— Това не означава, че трябва да бъде застреляна като бясно куче.

— Кажи го на Молино.

— Тя заслужава да й се даде шанс.

— Вече го получи. Дадох й го. Не ми беше лесно. — Вдигна чашката към устните си. — И сега е време тя да си плати.

— Като майка си — каза Филип с горчивина.

— Възможно е. Не давам обещания. — Изпи кафето си и се изправи. — Отивам да видя Мегън. Ако искаш да ме спреш, по-добре е да вземеш пистолета, който държиш в горното ляво чекмедже на бюрото си. Мислиш за него с копнеж през последните десет минути.

По дяволите.

— Съжалявам. Не подслушвах преднамерено. Уважавам те и мога да разбера загрижеността ти — каза Грейди. — Всъщност аз не съм Четец на Съзнанието. Но понякога долавям мислите.

— Мразя всичките тези психически глупости — процеди Филип през зъби.

— Но се възползваш от тях, когато имаш нужда. — Махна с ръка, когато Филип понечи да проговори. — Не се опитвах да те вкарам в капана на вината. Никога не съм искал твоята благодарност. А и ти не си сам. По-голямата част от света се чувства неспокойно, когато се заговори за психиката. Както и Молино. Той е подтикван не само от омразата и жаждата за отмъщение. Страхува се от нас и едновременно с това ни завижда. Той гледа на таланта като на оръжие на силата и не иска никой да го притежава, ако е възможно. — Изкриви устни в грозна гримаса. — Молино определено се интересува от силата и властта.

— Не сме сигурни, че шофьорът на камиона е един от хората на Молино. Проверих в полицията. Още не са го открили.

— Щом не са го заловили, има голяма вероятност да не е просто някой пиян глупак. Джед Харли е в града и ще държи Мегън под око. Ще я пази и ще се опита да събере полезна информация. Досега обаче не е успял. — Добави: — Следователно, ще те помоля да държиш пистолета под ръка в близко бъдеще. — Тръгна към спалнята на Мегън. — Ще имам нужда от поне час насаме с Мегън. За нея ще е по-добре да не се намесваш. Ще има достатъчно неща, с които да се справи.

Филип се страхуваше, че това е вярно. Изпълни се с гняв. Безсилен гняв. За Мегън щеше да е истински кошмар да се справи с Грейди. Той нямаше да е внимателен, а в момента тя беше изключително уязвима.