Айрис Джоансен - Издирването

— Замълчи — прекъсна го развълнувано тя. — Няма да ти откажа. Как бих могла, дявол да го вземе? — Последва го на леглото и покри устата му със своята.

— Наистина трябва да отида да нагледам Маги. — Сара се прозя и се сгуши по-близо до голото тяло на Лоугън. — Трябваше да го сторя преди няколко часа.

— Беше заета. — Целуна я леко по челото. — И ще си заета отново след около… две минути.

Сара се изкиска.

— Пак ли вътрешният ти часовник?

— И още как. Здраво е навит и е готов да изскочи.

Отблъсна го с нежелание и седна.

— Маги.

— Аз ще отида. — Измъкна се от леглото. — Ти стой тук. Не мисля, че имаш много опит в балансирането на работата и удоволствията. Не бих искал тежестите да те повлекат в грешната посока.

Почувства вълна на възбуда, докато го наблюдаваше как прекосява стаята гол. Първия път, когато го видя, си бе помислила, че е красив като пума. Беше мускулест, едър, силен, здрав и се чувстваше толкова у дома си в спалнята й, колкото и в джунглата.

Беше я помел с първичната си еротика и динамична енергия, напълно я бе изненадал. Очакваше сексът с него да е горещ и завладяващ и се оказа такъв. Но беше и забавен. Дори и да бе завладяна, то бе от собствената й сексуалност. Лоугън не се бе опитал да доминира над нея. Водеше я, предлагаше, изкушаваше.

Но не беше ли това върхът на властта и манипулацията? Да прелъстяваш, бе хиляди пъти по-умно, отколкото да принуждаващ, а Лоугън бе най-прелъстителният мъж, когото бе срещала.

Да върви по дяволите! Не искаше да анализира случилото се. Беше секс, а не мозъчна хирургия. Наслади се на своето и на неговото тяло и толкова. Нищо лошо не бе сторено.

— Маги е добре. — Връщаше се при нея. — Смених превръзката й.

— Много си бърз. Обикновено ми отнема повече време.

— Имах стимул. — Седна на края на леглото. — Офейках.

Сара се намести по-близо.

— Монти добре ли е?

— Ако наричаш прехласването по Маги „добре“. Не съм виждал по-влюбено животно. Направо го върти на пръста си.

— Тя трябва да внимава. За нея обвързването е завинаги. Не че я защитавам. Горкият Монти е… Какво е станало с ръката ти?

— Нищо особено. — Сведе очи към лявата си ръка. — Маги ме ухапа леко. Едва ме одраска. — Постави ръката си на гърдите й. — Не е виновна тя. Прекалено много бързах.

Усети как я обзема желание.

— Върви да се измиеш и да си сложиш антисептик.

— По-късно. — Премести се върху нея и разтвори краката й. — Часовникът тиктака.

— Веднага. — Отблъсна го. — Няма нищо. Аз ще го направя. Не искам да ме изцапаш цялата с кръв.

— Много мило.

Изправи се и забързано прекоси стаята.

— Не си падам по извращенията. Е, може би мъничко, но кръвта не ме възбужда.

— Казваш нещо подобно, а после очакваш да бъда търпелив и да спазвам…

— Тихо. — Върна се след миг с медицинската си чанта. — Ще отнеме само минутка.

Гледаше приведената й глава, докато почистваше раната със спирт.

— Не е необходимо. Мисля, че само се опитваш да ме измъчваш.

— Възможно е. Но не е ли честно просто да си разменим местата? И ти се погрижи за ръката ми, след като цапардосах Мадън.

— Но не беше във формата, в която съм аз сега.

— Напротив, бях. Не веднага, но беше ядосан и усетих… — Вдигна поглед. — Онова, което той каза, те възбуди. Гледаше ме и разбрах, че мислиш за нещата, които би искал да направиш с мен. И тогава и аз започнах да си мисля за тях и също се възбудих.

— Мадън нямаше нищо общо с това.

— Разбира се, че имаше. — Отново сведе очи и започна да нанася антисептик по драскотината. — Той ме нарече животно. Бях ли достатъчно животинска за теб, Лоугън?

— Беше направо прекрасна — отвърна рязко той. Повдигна главата й, така че да може да го гледа в очите. — Исках да убия Мадън, когато те нарече с тези думи, но няма нищо лошо в това да си животно. Не и ако си толкова чиста, смела и красива, каквато си ти. А може би Мадън бе катализаторът, но това щеше да се случи и без друго. Спомняш ли си? — подразни я той. — Мъжки работи. Какво друго можеш да очакваш от мъж, който мисли за секс на всеки десет минути.

— Осем минути — отвърна развълнувано тя. — След тази вечер смятам, че списанието е право.

— Тази вечер не беше показателна. — Издърпа я обратно в леглото. — За какво очакваш да мисля, след като правя любов с теб?

Тя извърна поглед.

— Угаси светлината.

— Обичам да те гледам.

Сара също обичаше да го гледа.

— Загаси я.

Лоугън изпълни молбата й и я привлече в прегръдките си.