Айрис Джоансен - Издирването

На път към спалнята видя бележката на плота в кухнята.

Лоугън,

Обади се Хелън Пийбоди. С Монти сме им необходими за претърсване по вода. Наблизо е, затова би трябвало да се върна довечера или утре. Погрижи се за Маги.

Мамка му!

Набра номера на Франклин.

— Сара е напуснала къщата.

— Зная. Преди около тридесет минути.

— Нареди ли да я проследят?

— Сигурно се майтапиш. Гейлън ми каза, че ще ме държи отговорен, ако се провалим в тази задача. Смит й е опашка. Намира се на магистрала шестдесет и се отправя на изток. Никой не я следи.

Обзе го облекчение.

— Добре. Кажи на Смит да не я изпуска. — Затвори.

Може и всичко да бе наред. Обаждането беше от Пийбоди, която Сара познаваше и уважаваше.

А можеше и да е капан.

Набра номера на Маргарет.

— Свържи ме с Хелън Пийбоди, спасителна служба Тусон. Нужни са ми сведения. Накарай я да ни сътрудничи по какъвто и да е начин. — Отиде в спалнята и се облече. Телефонът звънна, докато закопчаваше ризата си.

— Хелън Пийбоди — обяви Маргарет, докато го прехвърляше.

— Съжалявам, че ви безпокоя, госпожо Пийбоди, но ми е нужна помощта ви.

— Разбира се. Приятно ми е да се запознаем, господин Лоугън. Искам да ви благодаря за съдействието ви в превозването на групата ни до Тайван. А сега госпожа Уайт каза, че Сара ви е убедила да направите дарение на организацията ни. Сигурна съм, че знаете колко отчаяно се нуждаем от него.

— Сара бе много убедителна. Но тръгна, преди да успеем да доизясним подробностите. Мисля, че е говорила с вас, преди да изтича през вратата.

— Съжалявам, но Монти е единственото куче в групата ни, което може да търси по вода. Не исках да безпокоя Сара, тъй като току-що се е върнала от Тайван, но сержант Чейвз се обади и се предадох. Не би трябвало да отнеме повече от ден-два. Но и аз бих могла да обсъдя дарението с вас. Всъщност това е мое задължение. Сара се занимава с непосредствената работа.

— Започнах разговора с нея и бих желал да продължа. Но в момента времето ми е много ценно. Може би бих могъл да се свържа с нея чрез сержант Чейвз? Познавате ли го лично?

— Няколко членове на екипа ни са сътрудничили на Ричард в миналото. Той е от полицейското управление в Марикопа и работи в езерния патрул. Приятен човек. Беше ужасно загрижен за онези деца.

— Какви деца?

— Не сте ли гледали телевизия? Трима тийнейджъри били на пикник в гората Тонто Бейсин близо до езерото Апачи и са изчезнали. Спасителни екипи ги търсят през последните два дни. Слава богу, че е лято. Това изключително повишава шансовете да са живи.

— Не съм гледал историята. — Сара нямаше телевизор. — Сара направо към езерото ли е тръгнала?

— Да, трябва да се срещне с Чейвз на спирката.

— Можете ли да ми дадете телефона му?

— Разбира се. Но трудно можете да се свържете. В спешни ситуации обикновено е навън по следата или със спасителните екипи.

— Ще опитам. — Записа си номера. — Благодаря ви. Ще помоля Сара да ви осведоми за дарението ми. — Затвори и се обади на Маргарет. — Свържи се с полицейското управление в Марикопа и провери сержант Ричард Чейвз. Увери се дали е почтен. После ми намери всички възможни сведения за издирването, протичащо на езерото Апачи.

— Разбрано.

Затвори.

Маги продължаваше да вие.

Може би я болеше. Отиде до верандата да провери превръзката й. Беше прясна, Сара трябва да я бе сменила, преди да тръгне. Вълчицата се опита да го захапе и едва успя да избегне здравите й челюсти.

— Не съм виновен, дявол да го вземе. Не съм ги изпратил аз.

Тя го изгледа свирепо, после вдигна глава и зави.

Лоугън се изправи, когато телефонът звънна.

— Проверих Чейвз. От петнадесет години е в патрула и има цял куп похвали. Работи по случая на езерото Апачи. Нещо друго?

— В момента не. — Затвори и се отпусна в люлеещия се стол.

Всичко изглеждаше наред. Случаят бе действителен, полицаят бе проверен, никой не следеше Сара, освен Смит.

Добре, по дяволите. Само фактът, че не го бе събудила да му каже, че заминава, бе от значение. Потвърждаваше независимостта си и деликатно му натриваше носа. Почти очакваше подобна реакция, но не можеше да я пренебрегне. И какво щеше да прави сега? Ситуацията изглеждаше безопасна и Сара просто си вършеше работата. Ако тръгнеше след нея, би имала основания да твърди, че накърнява свободата й.

Маги нададе вой.

А му бе писала да се грижи за нея. Не можеше да остави вълчицата сама или на грижите на някого, комуто Сара нямаше доверие. Всяко друго действие би сринало всичко постигнато през изминалата нощ.