Айрис Джоансен - Издирването

— Защо, за бога?

— Не зная. Просто имам чувството…

— Ти си луда. На мен никога нищо не ми се случва. Или пък винаги успявам да го преодолея.

— Да, разбира се. Е, явно няма да ми кажеш. Но ако следващата седмица не ми се обадиш, аз ще го направя. Погали Монти от мен. — Затвори.

— Опита се да се откажеш от услугите ми — каза Лоугън, когато Сара се извърна от телефона. — А си мислех, че се справям доста добре с Маги.

— И ти ставаш. — Седна на дивана срещу него. — Но Ийв ще бъде по-добре, ако Джейн дойде тук.

— Значи ме изхвърляш. Идеята не е добра. Не и в момента.

— Ако се отървеш от Руджак, бих могла да продължа живота си.

— Опитвам се. Първо трябва да го намеря. — Погледът му се съсредоточи върху лицето й. — Гостуването ми тук не беше чак толкова лошо, нали?

— Не. — Сара извърна очи. — Но е време да приключи.

— Защо сега?

Сигурна ли си, че всичко при теб е под контрол?

Странно, че Ийв й зададе този въпрос. За пръв път от години имаше чувството, че е загубила контрол. Дявол да го вземе, през последните два дни бе правила всичко възможно да се занимава с нещо само за да избегне Лоугън.

— Защо сега? — повтори той.

Изправи се.

— Смятам да нагледам Маги и после да си лягам.

— Няма ли да ми кажеш защо се обади Ийв?

— Каза, че се притеснявала за мен.

— А ти й отвърна, че нищо не може да те сломи.

— Ако ще подслушваш, прави го както трябва. Много неща могат да ме сломят, просто обикновено успявам да ги превъзмогна.

— Поправям си грешката. Защо била притеснена?

— Без конкретна причина. Не знае нищо за Руджак или че си тук. Вероятно отношенията с Джейн са опънали нервите й.

— Може би. — Замисли се. — Но не й е присъщо. Преживяла е твърде много, за да остави тревогите да я връхлитат една през друга.

— Сигурно знаеш. — Тръгна към верандата. — След като си живял с нея цяла година. Не се притеснявай за Ийв. Грижите за нея сега се падат на Джо.

— За бога, не се притеснявам за Ийв!

Рязката нотка в тона му я стресна и тя го погледна.

Издържа погледа й със съсредоточеност, която спря дъха й.

— Тревожа се за теб. Толкова ли е трудно да повярваш?

Сара вдиша дълбоко, за да освободи внезапното стягане около гърдите си.

— Да. Не зная… искам да кажа… естествено би бил загрижен за нея.

— Естествено.

— Грижа те е за нея.

— Разбира се. Но това не означава, че не мога да изпитвам нищо към… Къде отиваш, по дяволите?

— Нали ти казах, лягам си.

— Погледни ме!

Не искаше да го поглежда. Изпитваше същата безумна възбуда като в деня, когато Мадън бе дошъл.

— Не искам да разговаряме повече. Лека нощ.

— Тогава не говори. Слушай. — Бе станал от стола си и стоеше пред нея. — Знаеш какво искаме и двамата. Ако отказваш да го приемеш, няма да те принуждавам. Не намесвай Ийв между нас. Тя няма нищо общо.

Не я докосваше, но беше толкова близо, че усещате топлината на тялото му. Чувстваше се замаяна, изтръпнала… Искаше да пристъпи към него. Беше толкова едър. Какво ли би било усещането за тялото му до нейното? В следващия миг узна.

Той си пое рязко дъх и се стегна.

— Какво правиш?

Не беше сигурна. Действието й бе напълно инстинктивно.

— Не зная. Исках… Мисля, че сгреших.

— По-добре решавай бързо. Ще броя до пет.

Как би могла да вземе решение, когато бе така замаяна, че не можеше да свърже две мисли?

— Вероятно не трябва да се случва. Изобщо не сме подходящи един за друг.

— Подходящи сме и още как! — Ръцете му се спуснаха към ханша й и я притисна към себе си, търкайки и люлеейки я с котешки движения. — Не може да си по-подходяща от това!

Тя прехапа долната си устна, залята от вълна на истинска страст.

— Ще се опиташ да ме контролираш. Ти си манипулатор. Обичаш нещата да стават на твоята.

Целуна я.

— Това не се ли отнася за всички? Но съм готов да преговарям, а и имам достатъчно разум, за да не заставам между теб и безценната ти работа.

— Ами Тайван? Има неща, които трябва да свърша сама и ти би…

Целуна я отново.

— Обещавам.

— Каза… че ще броиш… до пет.

— Броих. Вътрешния ми часовник. — Отстъпи назад и хвана ръката й, дърпайки я към спалнята. — А той все още тиктака. Господи, как тиктака! Искаш ли да го чуеш? — Постави дланта й върху сърцето си. — Ако ще отказваш, най-добре го направи веднага.

Сара чувстваше бързото биене на сърцето му под ръката си. С всеки удар изпращаше вълни към нея. То изпълваше тялото й, стаята, света.

— Ще бъде хубаво. Не го ли усещаш? Не го ли…