Айрис Джоансен - Издирването

— Не бива да ми подаряваш тази прекрасна вещ. — Докато Чен Ли говореше, пръстът й нежно се плъзгаше по зъбите на гребена от пожълтяла слонова кост. — Прекалено скъпа е. Джон никога не се противи, но мисля, че се чувства зле, задето не може да ми прави такива подаръци.

— Лоугън не е такъв егоист. Харесва ти, нали?

— Прекрасен е. — Върна му го с нежелание. — Но чувствата на Джон са по-важни. Нали разбираш, Мартин?

Раздираше се от ярост. Извърна се, за да не го забележи тя.

— Естествено, че разбирам. — Приближи се до сандъчето, където Чен Ли държеше скъпоценностите си. — Но гребенът е твой. Да го сложим на дъното на ковчежето и да не го споменаваме пред Лоугън, а? Вероятно дори няма да забележи.

— П-предполагам, че може.

— Сигурен съм. — Затвори сандъчето и й се усмихна. — В края на краищата, той би желал да получиш онова, което те прави щастлива.

— Не вещите ме правят щастлива, Мартин, а Джон.

— Добре. И аз това искам.

А също и да види съперника си мъртъв.

Следващата седмица тя бе отишла на лекар, който й бе поставил диагнозата — левкемия. Чувстваше се измамен след всичките тези години.

Измамен от Лоугън.

— Ще се връщаме ли? — попита Дугън.

— Може би. Но не веднага.

— Накъде отиваме? — поиска да знае отново той. — Сакраменто ли? Додсуърт?

— Търпение — отвърна Руджак.

Но Дугън не притежаваше подобно качество, в много отношения приличаше на дете.

— Додсуърт? — настоя той.

— После. Първо имаме други задачи. Дълго чаках Лоугън. Винаги съм смятал, че очакването може да е по-приятно от самото действие.

— Но само за теб — отвърна кисело подчиненият му. — На мен ми се струва, че всичките неприятности, през които минахме във Финикс, бяха загуба на време.

Наистина бе невероятно тъп, помисли си удивено Руджак. А глупостта бе опасна. Вече бе решил, че Дугън няма да надживее взрива, който така нетърпеливо искаше да подготви.

Но това тепърва предстоеше, а не бе извлякъл цялата възможна полза от него. Затова трябваше да го успокоява, да не му разкрива презрението си. Да свири на подходящите струни. А при Дугън това бяха самолюбието и самонадеяността.

— Зная, че за деен човек като теб е трудно да се сдържа — започна меко той. — Това е едно от качествата, на които се възхищавам у теб. Но нека опитаме по моя начин. Мисля, че ще бъдеш изненадан.

Наблюдаваше как думите му въздействат на Дугън.

Накрая мъжът сви рамене.

— Щом така искаш. Смятам, че ще те последвам.

— Благодаря ти. — Руджак се усмихна ослепително. — Обещавам ти, че тази работа ще бъде лебедовата песен на живота ти.

Ийв се обади на Сара в девет и половина същата вечер.

— Всичко наред ли е? — попита Сара. — Как е Джейн?

— Не много по-добре. Макар че никога не би разбрала, ако не я познаваш. Мълчалива е.

— Ами ти?

— Добре съм. Знаех си, че ще се тревожиш, затова си помислих да ти звънна.

— Предложението все още важи. В момента имам някои проблеми, но трябва скоро да се разрешат и с удоволствие бих взела Джейн за известно време.

— Нали сме семейство. Ще се справим.

Сара поклати глава.

— Толкова си упорита. Не е престъпление да поискаш помощ от приятел.

— Ще се справим. Как е Монти?

— Влюбен е във вълчица.

— Какво?

— Не питай. — Но й хрумна идея. — Маги, вълчицата, си счупи крака и имам нужда от помощ в грижите за нея. Джейн е много добра с животните.

Ийв се засмя.

— И затова трябва да я изпратя на помощ? Само ти би сметнала едно ранено животно за основателна причина да изпратиш едно дете в бърлогата на вълка.

— Хей, това си е моята бърлога. Вълчицата е само на гости.

— Не става.

— На Джейн би й харесало страшно много. Маги не е лесна, но си има характер. Като се замисля, малко ми напомня на Джейн.

— Нима?

— Виждам, че не си убедена. Помисли си и ми се обади.

— Сама си се грижи за вълка. — Ийв се поколеба. — Как вървят нещата при теб? Какви проблеми имаш? Като изключим вълчицата.

— Не ти ли стига това?

— Увърташ.

— Може би малко. — Погледна Лоугън, седнал на стола си в другия край на стаята. — Но каквито и да са грижите ми, не са непреодолими. След седмица ще ти се обадя и ще видя дали си променила решението си за гостуването на Джейн. Маги наистина ще й хареса.

— Тъкмо от това се боя. Само това ми липсва — да й разбием сърцето при раздялата с проклетата ти вълчица. — Последва нова пауза. — Сигурна ли си, че всичко е под контрол? Напоследък се притеснявам за теб.