Айрис Джоансен - Издирването

Телефонът звънна.

— Ще вдигна. — Лоугън прекоси стаята с четири крачки и вдигна слушалката. — Не може да се обади в момента. Тук е Джон Лоугън. Разговаряйте с мен. — Няколко мига слушаше отсрещния. — Ще изпратя някой да мине покрай офиса ви с чек до един час. Дайте му нотариално заверен договор. Благодаря. — Затвори и се обърна отново към нея. — Сандърс от ATF. Каза, че е началник на кучешкия отдел. Познаваш ли го?

— Шеф ми е. — Беше обзета от вълнение. — Мадън ли му се е обадил? Ще ми продаде Монти?

Той кимна.

— Утре ще получиш документите му.

О, господи, беше твърде хубаво, за да е истина. След всичкото това време на главоболия мечтата й щеше да се осъществи.

— Наистина ли?

— Наистина — усмихна се той.

Коленете й се подкосиха. Свлече се на люлеещия се стол.

— Боях се, че няма да го направи. Не можех да повярвам…

— Повярвай.

Монти бе неин. Никакви заплахи повече. Бе в безопасност.

Лоугън се взираше в лицето й.

— Цялата… сияеш.

Усещаше се сияеща като самото слънце.

— Той е в безопасност!

— Да.

Затвори очи.

— Толкова се тревожех за него. Кучетата са безпомощни. Не могат да се защитят от жестокостта.

— Но ти го защитаваше.

Сара отвори очи, когато усети кърпичката му да се докосва до бузата й.

— Какво правиш?

— Плачеш. — Изтри сълзите й и й подаде кърпичката. — Защо жените винаги плачат, когато са щастливи? Не го разбирам. — Отиде до мивката. — И е адски смущаващо.

— Защо?

— Сълзите са признак на скръб, а примитивният инстинкт на мъжа е да се опита да утеши скръбта на една жена. — Връщаше се към нея с влажна кърпа за съдове. — Разсъдъкът ни се обърква, когато няма какво да утешаваме. Дай си ръката.

— Какво?

— Кървиш. — Хвана дясната й ръка и нежно попи ожулените й кокалчета с кърпата. — А тази рана мога да излекувам.

— Това е едва…

— Тихо. Имаш страхотно дясно кроше. Откъде го научи?

— От Рей Доусън.

— Кой е той?

— Пожарникар, един от инструкторите ми. Казваше, че при природни бедствия или трагедии хората понякога откачат. Мародери, роднини на жертви, които не можеш да спасиш. Трябва да си в състояние да се защитиш сам.

— Разбирам. — Вдигна ръката й до устните си и целуна охлузените кокалчета. — За да оздравеят. Не е научен подход, но съответства на примитивните ми инстинкти. — Изправи се. — Трябва да се обадя на Маргарет и да се уверя, че ще изпрати човек до щаба на ATF веднага. Има ли нещо друго, което мога да направя за теб?

Тя поклати глава.

— Сигурна ли си? Някакви дракони за убиване? Диамантена корона?

— Направи достатъчно. Благодаря ти.

— На теб може да ти стига, но на мен…

— Какво на теб?

— Харесва ми. Кара ме да се чувствам като великан, когато те накарам да изглеждаш като в момента. Мисля, че може да се пристрастя.

Сара преглътна.

— Ще го превъзмогнеш.

— Не съм сигурен. Ще видим. — Извади телефона си. — Но това явно те притеснява, затова ще изляза да се обадя.

Веднага щом прекрачи прага, тя издиша въздуха, който несъзнателно бе задържала. Господи, трепереше. Последните тридесет минути бяха твърде емоционално наситени — гняв, облекчение, удивление, радост.

И желание.

Не го отбягвай. Именно желание изпитвате, желание към Лоугън. Силно, горещо и примитивно.

И той го бе изпитал.

Но не бе настоял. Беше се отдръпнал и се бе извърнал.

А Сара бе разочарована. Глупаво. Господи, колко глупаво беше. С мъж като него сексуалната връзка бе последното нещо, от което се нуждаеше. Беше твърде силен и доминиращ и щеше да се бърка в живота й.

Но защо би го правил? Можеше да са просто кораби, разминаващи се в нощта. Нямаше начин той да иска някакво обвързване. Тя не означаваше нищо за него.

„Престани да мислиш за това. Престани да мислиш за него“.

Изправи се и тръгна към задната веранда. Монти лежеше до Маги както обикновено, но вдигна очи и лениво размаха опашка.

— Ама и вие сте едни приятели! — Коленичи до тях. — Ние с Лоугън се мъчим да те отървем от Мадън, а ти правиш мили очи на Маги.

Красива. Любов.

— Откъде знаеш? Може би е секс?

Любов.

— Може би. — Погали го по главата. — Но ще трябва да я убедиш. Ще изисква сериозно обвързване. Чифтосва се веднъж в живота си. — Но връзката между мъжа и жената не бе така непоклатима. В далечното минало бе мразила емоционалната нестабилност на майка си и бе решена да се омъжи за цял живот. Но това бе детска мечта. От несгодите разбра, че взаимоотношенията между жените и мъжете често биват случайни и мимолетни.