Айрис Джоансен - Издирването

— Имаме посетител. Би трябвало да дойде до няколко минути.

— Руджак? — Тя се скова.

Той се отправи към вратата.

— Смятам, че е твоят приятел Мадън.

— Какво? — Последва го. — Защо, по дяволите, би дошъл?

— Ако Маргарет си е свършила работата, трябва да е подивял от гняв. — Засенчи очи с ръка, за да види приближаващия се буик. — И все пак очаквах да ти се обади, а не да дойде.

— Защо трябва да е разгневен?

— Откриването на кирливите му ризи се проточи твърде дълго, затова го сритах там, където боли най-много — ухили се той. — По портфейла. Предстоят му избори и преди няколко вечери звъннах на двама от най-големите спонсори на кампанията му и ги убедих да оттеглят помощта си. После накарах Маргарет да се обади на Мадън и да му предаде, че това ще е само началото, ако не убеди ATF да ти продадат Монти.

Тя зяпна.

— Гледай ти! — Погледът й се върна на буика. — Нищо чудно, че пристига.

— Както казах, очаквах, че ще се обади.

— Не, не е в стила му. Ако е отчаян, ще иска да замахне и да види болката ми.

— Влез вътре. Аз ще разговарям с него.

Тя поклати глава.

— Престани да се опитваш да ме защитиш. Ще бъде гаден, но не е нещо, с което да не мога да се справя. — Стегна се, докато колата спираше пред входната врата. Надяваше се, че е казала истината. Мадън бе специалист по причиняване на болка и го знаеше от години. Но вече не бе толкова младо и неопитно момиче. Излезе крачка напред, когато той слезе от колата. — Казах ти никога да не идваш тук, Мадън.

— Кучка такава! — Лицето му бе почервеняло от яд. Всичкото спокойствие, което обикновено демонстрираше пред нея, бе изчезнало. — Какво си мислиш, че правиш, по дяволите?

— Малко повече уважение, ако обичаш — намеси се меко Лоугън. — А и мисля, че знаеш какво правим.

Погледът на новодошлия се премести към него.

— А ти защо си тук? Направих ти услуга, дявол да го вземе. Трябваше да си на моя страна.

— Обстоятелствата се промениха. Като политик би трябвало да знаеш колко кухи може да се окажат обещанията. Обади ли се на ATF?

— Няма да позволя да ме принудите!

— Ако искаш да запазиш мястото си в Сената, ще трябва. Едва сме започнали играта. Ще прекъсна субсидиите ти и само да кривнеш от пътя, ще открия това и ще го публикувам на всяка челна страница в страната.

— Ах ти, кучи сине!

— Искам това, Мадън. Дай ми го и може и да те пощадя.

— Може?

— Не зная дали ще мога да изтърпя мисълта, че си седиш в столицата здрав и дебелеещ, но ако ми откажеш, със сигурност ще взема решението.

— Ще ти откажа, негодник такъв!

— Не, няма. Ти си амбициозен човек, а аз вероятно представлявам най-голямото препятствие, на което си се натъквал. Помисли си. Защо да рискуваш всичко само заради малко добронамереност и реклама? Върви и си ги намери някъде другаде. Достатъчно си използвал и нея, и Монти.

— Върви си, Мадън.

— Значи сега ти ми нареждаш? — Погледът му се отмести от нея към Лоугън и обратно. — Мислиш си, че само защото спиш с голямата клечка, можеш да дърпаш конците?

— Не спя с Лоугън.

— И той е отседнал в тази мръсна колиба, защото му харесва? Не съм глупак. Виждам как те гледа. Парите и сексът въртят света. Не можеш да му дадеш пари, но второто не е проблем за теб, нали?

— Млъкни, Мадън! — намеси се Лоугън.

— Толкова покровителствен! — Хвърли му присмехулен поглед. — Не те виня, че си я оставил да те убеди…

— Млъкни!

— Чука се като подивяло животно, нали? Тя е единствената жена, която съм шибал безотказно. Нямаше значение какво исках от нея…

Юмрукът на Сара се стовари върху носа му. Пръсна кръв и той залитна назад към колата.

— Върви си, Мадън — изрече тя. — Веднага!

— Курва! — Посегна за кърпичката си и притисна носа си. — Наистина си животно.

— Може би. Изкушавам се да ти разкъсам гърлото.

— Изчезвай! — Изражението на Лоугън бе мрачно. — И в момента, в който излезеш на магистралата, се хващай за телефона. До тридесет минути искам обаждане от ATF с предложение да продадат Монти на Сара.

Мадън започна да псува.

— Няма да повтарям. — Лоугън се приближи. — Чуй ме! Преди ти бях ядосан, но сега искам направо да ти счупя врата. Прави каквото ти казвам!

— Не се страхувам от теб. — Но Мадън отстъпи назад. Изгледа злобно Сара за последен път, докато се качваше в колата. — Мислиш се за много умна. О, сега е твой, но ще се отегчи от теб, а аз все още ще съм на линия.

— Не се и съмнявам — отвърна тя. — Хлебарките винаги оцеляват.

— Освен ако не ги стъпчат — вметна Лоугън.