Айрис Джоансен - Издирването

Любов.

Не и за нея.

Не и за Лоугън.

— Веднага ще се заема — отвърна Маргарет. — Добро дело, Джон. Мислех, че кучето е нейно.

— И аз също.

— Да прекратя ли проучването на Мадън?

— Не, искам да зная всичко възможно за него.

— Звучиш ми мрачно.

— Така се чувствам. Искам да го съсипя.

— Защо?

Защото ревнуваше адски. Защото никога не бе изпитвал по-силно желание да унищожи някого от момента, в който научи, че Мадън е бивш любовник на Сара.

— Защо не? Той е мръсник.

— Натъквал си се на доста такива. Обикновено ги пренебрегваш, освен ако не ти се пречкат.

— Но на този няма да обърна гръб. Ще го смачкам.

— Добре, добре. Ще се опитам да намеря още сведения до няколко дни.

Затвори и набра номера на Гейлън.

— Къде е Руджак, по дяволите? — запита, когато приятелят му вдигна.

— Здравей и на теб. Какво става с обноските ти, Лоугън?

— Намери ли Санчес?

— Миналата вечер. Не знаеше къде е Руджак, но го убедих да завърти няколко телефона. Научи, че нашият човек се е върнал в Щатите преди няколко дни.

— Къде е?

— Неизвестно. Но преди да тръгне, е купил адски много експлозиви и детонатори от някакъв руснак.

— Мамка му!

— Приключил е с игрите на дребно и много вероятно преследва основната си цел. Трябва да можем да я предугадим. Додсуърт?

— Вероятно. Но имам седем завода и двадесет и два научни центъра в Щатите. Подсилил съм охраната на всички и ATF редовно ги проверяват.

— Не е достатъчно.

— Зная, дявол да го вземе!

— Но имаш късмет. Имаш мен, който дори и в момента лети, за да ти окаже помощ. Ще кацна в Сан Франциско след няколко часа. Утре ще ида да проверя предприятието в Силикон Вали, тъй като то е най-голямото, а после и Додсуърт. След това ще разпитам познатите си и ще видя дали не мога да хвана следите на Руджак. Ако одобряваш, разбира се.

— И да не одобрявам, пак ще го направиш.

— Какво да ти кажа? Просто съм свръхинициативен. Как е дамата с кучето?

— Чудесно.

— Да не би да долавям някаква кисела нотка? Това си бе явно изръмжаване.

— Не ръмжа.

— Е, можеше и да се спогодиш по-добре с нея, ако ръмжеше. Изглежда, има афинитет към животните. Но смятах, че сте се сприятелили напоследък.

И ти самата си животно.

Ръката на Лоугън се стегна около слушалката, когато си припомни думите на Мадън към Сара.

— Само намери Руджак. И то бързо.

— Ще го открия. — Гейлън затвори.

Лоугън пъхна телефона в джоба си и се взря в залязващото зад планините слънце. Трябваше да влезе и да изглади недоразуменията, които бе предизвикал след тръгването на Мадън. Всичко обърка. След като от Руджак вече не ги делеше цял континент, Сара не трябваше да го принуждава да я напуска.

Не можеш да се върне в къщата. Още не.

По дяволите Мадън. С няколко изречения бе разбил самообладанието му и го бе накарал да загуби контрол.

Чука се като подивяло животно.

Затвори очи.

— Господи! — Отново чувстваше тялото си готово; дори когато в гърдите му се блъскаха ревност и яд.

Тя е единствената жена, която никога не ми е отказвала.

Какви еротични игри бе играла с готовност?

„Контролирай се!“ Това почти болезнено желание не му беше присъщо. Сексът винаги бе представлявал изключително удоволствие, а не влудяваща мания.

Не беше мания. Нямаше да позволи да се превърне в нещо такова. Реагира на думите на Мадън с инстинктивна сексуалност, но всеки мъж би почувствал същото.

Веднага щом успееше да овладее тялото си, щеше да се върне в къщата и да накара Сара да забрави, че е допуснал тази грешка.

— Нещо става — каза Бони. — Не ми харесва, мамо.

Ийв отмести очи от черепа, върху който работеше, за да хвърли поглед през стаята. Момиченцето се бе свило в единия край на дивана. Бе облечено в дънки и тениска, както винаги, когато се появяваше пред нея, а червената му, буйна къдрава коса и сияещото й изражение преливаха от живот. Сърцето на Ийв подскочи от радост.

Бързо погледна обратно към черепа.

— Е, здравей. Чудех се дали ще те видя отново. — Смени етикета на черепа. — Исках да кажа дали ще те сънувам отново.

Бони се изкиска.

— Разбира се, че това имаш предвид. Никога не се предаваш, мамо. Но някой ден ще признаеш, че аз съм тази, която казвам, че съм. Почти стигна.

— До смешната ферма ли? Не, благодаря.

— Знаеш, че не си луда. Къде са Джо и Джейн?

— Отидоха на дневна прожекция в града. Джейн искаше да гледа някакъв нов филм с Мат Деймън. Имах работа, затова не съм с тях. — Направи пауза. — Но трябва да ми се е приспало и да съм полегнала да подремна на дивана. Иначе не би била тук.