Айрис Джоансен - Издирването

— Нищо.

Погледът му се съсредоточи върху лицето й.

— Нищо — повтори тя. — Просто усетих… че нещо не беше наред. Зная, че звучи налудничаво. Но съм се научила да се водя по инстинктите си.

— Изобщо не звучи налудничаво. Предполагам, че си развила много добри инстинкти през годините. — Извади телефона си. — Ще се обадя на охраната и ще помоля Франклин да провери района за следи от Руджак.

— Ако съществува някаква заплаха, по-вероятно е фермерите да са разбрали, че се грижа за Маги. Може да са решили да ми дадат урок. — Направи жест, сякаш го отхвърляше. — Както казах, вероятно няма нищо, но може би оттук нататък ще извеждам Монти след смрачаване.

— Добра идея. — Той заговори по телефона. — Франклин, какво става там горе?

— Хайде, Монти. — Сара се отправи към кухнята. — Ще ти дам малко прясна вода.

Лоугън затвори, когато тя напълни купичката му.

— Не са забелязали никого, но ще проверят.

— Казах ти, не видях нищо. — Тръгна към задната веранда при Маги. — Но ако е бил някой от онези фермери, не е лошо да знаят, че не са сами наоколо.

— Да не би да ме оставяш да победя? — Сара се облегна в стола си и се вгледа подозрително в Лоугън. — Добра съм, но ти пък не може да си чак толкова слаб.

— Повярвай ми, такъв съм. Покерът не е моята стихия. Никога не съм си падал по непосредствената печалба. Повече ме бива на шах.

Тя го изгледа изучаващо и после бавно кимна.

— Личи си. Стратегии и военни игри. Никога не съм си падала по шаха. Предпочитам непосредствената печалба.

— Кой те научи да играеш покер? Някой от спасителния екип ли?

— Не, дядо ми. Когато бях дете, седяхме тук, пред огъня, и играехме с часове.

— Ами майка ти?

— Тя живееше в Чикаго. Тук не й харесваше.

— Но на теб — да.

— Обожавах го. — Намръщи се. — И обичах да изчезвам от града. Там беше мръсно и претъпкано и… — Изправи се. Жадна съм. Искаш ли малко лимонада?

— Да, моля.

— Тази вечер не е толкова хладно, колкото обикновено. — Отиде до хладилника. — Може би трябва да загасим огъня.

Той отиде до камината.

— Значи майка ти е харесвала града?

— Обичаше светлините и филмите, баровете и хората. Много хора. Често се отегчаваше. — Подаде му ледената чаша. — Имаше четири брака.

— Трудно ти е било.

— Справих се. — Седна и протегна крака. — Всъщност ми провървя. Трябваше да живея с дядо известно време всеки път, когато тя се омъжваше. Това ми харесваше. Третия път ме остави за две години.

— Защо просто не му прехвърли родителските права?

— Щеше да се чувства самотна. Трябваше да има някого край себе си.

— Чудесно.

Погледна го над ръба на чашата си.

— Виж, не се оплаквам. Просто нещата стояха така. Не бях малтретирана. Някои хора просто изпадат в нужда.

— Но не и ти.

— Кой би се грижил за попадналите в беда, ако всички бяхме еднакви? Така се постига равновесие.

— А дядо ти нуждаеше ли се от теб?

Не отговори веднага.

— Мисля, че да. Трудно можеше да се каже. Зная, че ме обичаше. Каза ми го накрая.

— Но не преди това?

— Не беше много приказлив. Бе се претрепал от работа, за да купи тези няколко акра. Когато се премести в къщичката, се закле, че никога до смъртта си няма да я напусне.

— Как се препитаваше?

— Като дресираше коне и кучета. Беше чудесен с животните.

Лоугън отпи от лимонадата си.

— И ти също.

— С животните е лесно. Непретенциозни са. Трябва само да ги обичаш.

— Това се отнася и за някои хора.

— Нима? Не съм убедена в това.

— Защо? Защото си имала егоистична майка, която очевидно не е знаела как да се грижи за собственото си дете ли? Натрупала си достатъчно опит да знаеш, че на този свят има много страхотни хора.

— Не отричам… Не е твоя работа, Лоугън.

— Зная. Това беше само наблюдение.

— Майната им на наблюденията ти. Нали аз не те разпитвам за живота ти и после да те съдя?

— Давай. Размяната на ролите би била справедлива.

— Не искам да зная нищо за… — Взря се в него предизвикателно. — С какво се занимаваше онзи изследователски център в Санто Камаро?

— Това не е историята на живота ми.

— Значи няма да ми кажеш?

— Не съм твърдял такова нещо. — Сведе очи към питието си. — Това е медицински изследователски център. Правим някои интересни открития.

— Медицински ли?

— От известно време финансирам тази разработка.

— Каква разработка?

— Изкуствена кръв.

Очите й се опулиха.

— Какво?

— Заместител на кръвта. Не си ли чувала? Проучванията бяха отразени в някои новини.