Айрис Джоансен - Издирването

Маги отново нададе вой.

И на него му се искаше да вие от безсилие, яд и паника. Гладката повърхност можеше да крие страшни дълбини. Не познаваше Смит. Беше ли достатъчно умен? А и в работата на Сара имаше твърде много неизвестни за Лоугън.

Какво точно бе издирване по вода?

Следяха я.

Сара отново погледна в огледалото за обратно виждане. Черен джип „Тойота“. Същата кола, която забеляза зад своята няколко мили след като напусна дома си. А сега бе по-близо. Ръцете й се стегнаха около волана.

Преминаваше през последното градче, преди да хване криволичещия път надолу към езерото. Време бе да провери джипа, преди да стигне до по-изолиран район. Спря на оживена бензиностанция и слезе от колата.

— Стой тук, Монти.

Измина шест крачки назад по пътя, право срещу движението. Джипът спря само на няколко стъпки от нея.

— Господи! — Русоляв мъж подаде глава от прозореца. — Замалко да ви ударя, госпожо!

Сара хвърли поглед през рамо към бензиностанцията. Привличаха достатъчно внимание. Няколко водачи бяха спрели да зареждат бензин, за да ги наблюдават.

— И кой не ме удари замалко? — Застана отстрани на колата. — Кой сте вие? И защо ме следите?

— Не ви следях. Бях… — Той млъкна и се ухили. — Добре, разкрит съм. Казвам се Хенри Смит. Франклин ме изпрати след вас, когато напуснахте къщата.

— А кой е наел Франклин?

— Гейлън, кой друг? — Хвърли поглед през рамо. — Мога ли да отбия встрани?

— Другите коли могат да ви заобиколят. Ще отнеме само минута. Обадете се на Гейлън. Искам да разговарям с него.

Мъжът набра номера и й подаде телефона, когато Гейлън вдигна.

— Гейлън, познаваш ли някой си Хенри Смит?

— Сара?

— Хенри Смит… познаваш ли го и как изглежда?

— Да — отвърна рязко той. — Тридесет и няколко годишен, светлокестенява коса, кафяви очи, малък белег под адамовата ябълка. Ако се съмняваш, питай го къде го е получил. Беше в Сан Салвадор.

Човекът наистина имаше малък белег.

— Къде получихте този белег?

— В Сан Салвадор през 1994 г.

— Той е. Благодаря, Гейлън.

— Сара, какви ги вършиш? Лоугън ми се обади и…

— Върша си работата. — Затвори и подаде телефона на Смит. — Съжалявам. Всъщност очаквах някой от вас да ме последва. Не вярвам много в тази заплаха, в която Лоугън изглежда така сигурен, но би било тъпо от моя страна да не проявя предпазливост.

— Няма проблем. Радвам се, че сте нащрек. Но можехте да ни уведомите, че отивате към езерото Апачи.

— Откъде знаете?

— От Лоугън. Обадил се е на Франклин и му е казал накъде сте се запътили.

Почувства облекчение, че Лоугън не бе дошъл лично. Изглежда, бе приел думите й насериозно.

— Трябва да се срещна със сержант Чейвз на отбивката край езерото. Ако ще ме пазите, не ми се пречкайте и ме оставете да си върша работата.

Мъжът докосна челото си в непринуден поздрав.

— Дори няма да усетите, че съм наблизо.

— Не е нужно да се криете толкова. — Обърна се и тръгна обратно към колата си. — Само не ми се пречкайте.

— Госпожа Патрик? Аз съм Ричард Чейвз. — Мъжът в кафявата униформа на полицейското управление в Марикопа излезе от патрулния джип „Тахоу“, докато тя вървеше към него. — Много мило от ваша страна, че дойдохте. — Подаде й значката си със снимка, докато гледаше към Монти. — Здравей, момче, много съм слушал за теб. Хелън казва, че си куче чудо. Мога ли да го погаля?

— Разбира се. — Провери самоличността му, хвърли око на съответния номер на превозното средство, после му върна значката. — Но нека първо се разтъпче. Пътуването беше дълго. Върви, Монти.

Той изскочи от джипа и се втурна по паркинга.

— Красавец е. — Възхитеният поглед на Чейвз следваше кучето. — Моето е от кучкарник. Има характер, но не може да се каже, че е красавица. И все пак не бих желал друго.

— Е, всички твърдят, че помиярите са най-умни. И ми се иска повече хора да вземат кучета от кучкарниците. — Погледна към гората зад отбивката. — Кога са били забелязани децата за последен път?

— Преди три дни. Дошли тук на пикник. Джош Нолдън се обадил на баща си по мобилния си телефон и казал, че ще се върнат до полунощ. Но така и не се появили. Открихме мястото, на което са лагерували, на около десет мили от тук, но няма и следа от тях. — Потри се по врата. — Късно вчера се натъкнахме на следи от гуми точно зад онези борове, в близост до езерото.

— Смятате, че колата може да е потънала?

— Не знаем. Надяваме се да не е. Но там наклонът е стръмен, а водата — дълбока. Ако са излезли от пътя, може да са поднесли право надолу към нея.