Айрис Джоансен - Издирването

Лоугън бе явно разтревожен и загрижеността му бе заразителна. Монти вероятно току-що бе отишъл да облекчи естествените си нужди, но трябваше да провери. Грабна фенерчето и последва мъжа.

— Монти!

Изчака.

— Монти!

За пръв път страхът я вцепени. Кучето винаги й отговаряше.

Освен когато не можеше.

Дочу нещо в далечината. Не лаене. Стенание?

— Чувам нещо. — Затича се. — Върни се в къщата.

— Няма. Къде са ключовете за джипа ти?

— Винаги ги оставям в ключалката на стартера.

— Това се казва предпазливост.

Не обърна внимание и се затича на запад, откъдето бе дошъл звукът.

Тъмнина.

Тишина.

— Монти!

Никакъв звук.

— Отговори ми!

Тихо стенание в далечината.

Монти. Сигурна бе, че е Монти. Прелетя над спечената песъчлива почва, а лъчът на фенерчето й озаряваше широк кръг ту в едната, ту в другата страна пред нея.

Тогава го видя.

Кръв.

Монти лежеше в локва кръв.

— О, господи! — Хвърли се към него с обляно в сълзи лице. — Монти!

Той вдигна поглед към нея, а очите му бяха изпълнени с болка.

Почти бе стигнала до него, когато видя какво бе скрило от погледа й едрото му тяло.

Сива козина, зелени очи, взиращи се свирепо в светлината, оголени, святкащи бели зъби.

И предна лапа, хваната в железните челюсти на капан. Кръвта течеше от вълка, а не от кучето.

Монти се намести по-близо до вълка. Болка.

— Махни се от него, Монти. Ще те нарани.

Той не помръдна.

Коленичи до него.

— Ще освободя капана. Просто се махни от него.

Не помръдна.

— Добре, прави се на глупак. — Не беше единственият. Като се опита да освободи вълка от капана, без да го приспива, си просеше белята. Свали ризата си и я уви около ръката си откъм страната на животното. — Ще те измъкна оттук — успокои го меко. — Ще ме послушаш ли, ако обичаш?

Вълкът се опита да я захапе. Сара дръпна ръката си на безопасно разстояние тъкмо навреме.

— Добре, не ме слушай. — Посегна към железните челюсти на капана. Бързо. Трябваше да действа бързо.

Вълкът отново щракна със зъби. Този път тя прокърви.

Отпусна се назад на петите си.

— Виж, искаш ли да умреш от кръвозагуба? Нека ти помогна.

Вълкът се хвърли към нея и после се срина с болезнен вой.

Монти припълзя до него.

— Не!

Кучето не й обърна внимание и положи глава до шията на дивото животно.

Сара затаи дъх.

— Какво правиш, момче? — Очакваше всеки момент вълкът да скочи и да убие Монти.

Но остана неподвижен.

В безсъзнание ли беше?

Не, виждаше блясъка на присвитите му очи. Какво правеше тя, седейки тук? Нямаше значение какви странни неща стават между Монти и вълка. „Грабни мига“! Започна да действа по капана, като всеки момент очакваше вълкът да скочи.

Изведнъж районът бе облян от светлини.

Джипът.

— Спри, Лоугън. — Тя замръзна, приковала поглед във вълка.

Никакво движение. Като че ли докосването на Монти върху врата му го парализираше.

— Мога ли да помогна? — извика Лоугън от джипа.

— Извади аптечката изпод предната седалка и после ела да ми помогнеш с този капан. Не съм достатъчно силна да се справя сама.

Миг по-късно той бе коленичил до нея и се вглеждаше в кучето и вълка.

— Какво става тук?

— Нямам представа. Мисля, че Монти го хипнотизира или нещо такова. — Отвори аптечката и извади спринцовка и упойка. — Приготви се да отвориш капана, след като му бия инжекцията.

— Защо не след това?

— Ще избяга. Трябва да се погрижа за лапата му, преди да духне.

Внимателно следеше с поглед звяра, докато слагаше инжекцията. Никакво движение. Може би болката от раната притъпяваше убождането.

Монти изпусна тихо стенание, сякаш от съчувствие към вълка.

— Просто го дръж кротък още минутка и ще го измъкнем, Монти — пошепна му тя. — Не зная какво правиш, но продължавай да го вършиш. — Обърна се към Лоугън. — Приготви се да отвориш капана, когато ти кажа. — Постави ръце до неговите върху желязото. — На три. Едно, две… — Погледна вълка. Беше се отпуснал. — … три.

Двамата с Лоугън дръпнаха с всичка сила. Железните челюсти бавно се раздалечиха.

— Можеш ли да ги държиш отворени, докато извадя лапата му?

— Направи го! — изръмжа той.

Сара внимателно измъкна ранения крайник.

— Пускай.

Капанът се затвори със смъртоносно щракване. Как мразеше подобни устройства! Разви ризата от ръката си и на животното направи стегната превръзка.

— Качвай се в джипа, Монти!

Кучето се поколеба, после скочи и изтича към колата.