Джон Коннолли - Жътварите

— Симиън първо име ли е или фамилия? — внезапно запита Ейнджъл.

— Има ли значение?

— Просто се опитвам да поведа любезен разговор.

— Не ви бива в това отношение — отсече наемникът.

Ейнджъл наведе глава.

— На мен все така ми се случва.

В същото време Луис с интерес се взираше в едно от копийните остриета. Но не го докосна с ръка, само завъртя подвижната под ставка, за да го насочи към себе си.

— Носил го е воин от династиите Хиксос — обади се Симиън. — Този народ напада Египет хиляда и седемстотин години преди Христа и там основава петнайсетата си династия.

— Това сте го чели някъде, така ли? — запита Луис.

— Не. Чел го е г-н Хойл. Но бе така любезен да сподели знанията си с мен. Сега аз постъпвам по същия начин.

— Интересно. От вас може да излезе и екскурзовод — обърна се Луис към гарда. — Отдавна ли работите за Хойл?

— Достатъчно отдавна.

— Това може да се тълкува и двояко.

— Вероятно.

— Къде сте служили?

— Какво ви навежда на мисълта, че съм бивш военен?

— Имам набито око.

Симиън се усмихна.

— В морската пехота — отвърна след малко.

— Хайде да позная: в разузнаването?

— Не, при антитерористите, базата в Норфолк.

О, антитерорист, значи. В Норфолк бе разположено антитерористично подразделение за сигурност към флота, създадено в края на 80-те години на миналия век със задача да осигурява допълнителна временна охрана на различни звена, когато и където заплахата надхвърля възможностите на традиционните сили за сигурност. Стопроцентово бе преминал сериозна специална подготовка: категоризация и оценка на заплахата, планиране, изпълнение на мерки за сигурност, ВИП охрана, цял куп други неща плюс бойни умения. Макар и неохотно, Луис си призна, че е впечатлен.

— Сигурно сегашната ти работа е кефска в сравнение с оная хамалогия, а? — обади се Ейнджъл.

И двамата не му обърнаха внимание. В момента Луис стоеше пред оръжие, съчетаващо брадва и кинжал със злокобен триъгълен връх. Донякъде приличаше на алебарда, но беше по-различно.

— Бойна брадва от типа асо… — обади се непознат глас отдясно.

В помещението незабелязано бе влязъл мъж с добре подстригана сребриста коса, в червена фланела с дълги ръкави и светлокафеникави панталони. На краката носеше леки и видимо удобни кафяви мокасини. Имаше слънчев загар, а когато се усмихна, разкри неравни, белезникави зъби. Сините му очи изглеждаха ненормално големи зад лещите на очилата. Каквито и да бяха пороците му, суетата не бе сред тях или просто бе отказал да й робува. Единственото по-особено и изпъкващо нещо в този човек бяха белите му ръкавици.

— Аз съм Никълъс Хойл. Добре сте дошли, господа, наистина сте добре дошли.

Сетне се приближи до Луис и с видимо удоволствие заговори за колекцията си.

— Единайсети или десети век преди Христа — поясни той и поднесе брадвата към гостенина, за да я разгледа по-добре. — Същият тип е бил много употребяван в Пашу в рамките на династия Източна Джоу в Китай, но моят експонат е намерен в провинция Шанси.

Хойл върна предмета на мястото му и се спря пред следващата лавица.

— Това тук е още по-интересно — каза той и внимателно свали от нея закривен ханджар. — Късна Шан, тринайсети–дванайсети век преди Христа. Забележете, в дръжката е вградено дрънкало — обясни милионерът и разклати оръжието, което зловещо издрънча. — Не върши работа за безшумно убиване, нали?

Следващият експонат, пред който домакинът се спря, бе грубо изсечена каменна брадва, положена върху широка подставка.

— По възраст това е най-старата ми находка — обясни той. — От неолита, намерена е в района на река Ляо в Североизточен Китай. На три хиляди години е, възможно дори и на четири или повече. Ето, вземете.

И подаде брадвата на Луис. Ейнджъл видя как Симиън замръзна на място в готовност за действие. Оръжието имаше смъртоносен вид дори и на тази преклонна възраст. Изработката бе възгруба, но говореше за определени умения — горната част на главата бе издялана във формата на орел.

— Носи религиозен характер — заяви Хойл. — Смята се, че първият вестител на Небесния владетел е птица. Според някои източници орлите са предавали посланията свише на човеците. В дадения случай можем да предположим, че става дума за смъртта на неприятел.

— Наистина удивителна колекция — коментира Луис, връщайки брадвата на домакина.

— Колекционирам още от детска възраст — продължи милионерът. — Започнах с оловни куршуми от времето на Гражданската война. Събирал съм ги по полесраженията в планините край Кенъсоу в Джорджия. Баща ми беше голям ентусиаст на тема Гражданската война, водил ни е по всичките й исторически бойни полета. Майка ми не си падаше по тези екскурзии, аз обаче бях много запален. Дори се научих да правя смес от пчелен восък и лой — същата, каквато войниците са използвали по онова време, за да протриват цевите на пушките след стрелба. Иначе…