Джон Коннолли - Жътварите

— Би ли ми казал кои са т.нар. заинтересовани хора?

— Хайде сега, достатъчно си печен, за да задаваш такива въпроси. О, момент. Аз слизам тук. И да не забравиш да платиш за таксито.

Блис пътуваше на север. Безименна фигура в безлична кола, анонимна посока на маршрута. Чифт фарове в мрака, два снопа бяла светлина. Скоро ще се наложи да спре някъде, за да прекара нощта. Но няма да спи, само ще отпочине. Истински не бе спал вече години наред, живееше в постоянна агония.

Копнееше да намери покой, да отхвърли всичко, да потъне в пълна забрава. Но се бе научил да оцелява с по няколко часа безпаметен сън, възможен само при крайна умора, когато най-сетне надвиваше остатъчната болка. Лечението на тежките травми и усилията да се изплъзва от преследвачите го бяха изчерпали физически и финансово. Затова се наложи да се появи на пазара отново, само че този път извънредно внимателно подбра работодателя. В лицето на Лийхейгън намери източник, който да задоволи и финансовите нужди, и личните му цели.

Шишенцето с кръвта на Били Бой бе в облечена във вата кутийка на дъното на малък куфар. Лийхейгън настояваше Били да бъде убит на негова територия, но Блис отказа. Беше прекалено опасно. Но по-късно самочувствието му се върна. Това стана, когато ножът излетя от ръката му и секунди по-късно зърна удивеното изражение на Били Бой, който го позна в мига на смъртта си. Значи уменията му си бяха на място. А бъдещето го очакваше — обещаващо и близко.

Същата нощ лежеше на леглото в скромна, но чиста мотелска стая и си тананикаше тихичко. Мислеше за Луис с пламенността на влюбен, който отива при избраницата на сърцето си.

Централата на „Хойл Ентърпрайзис“ се намираше на няколко пресечки от щабквартирата на ООН. Струпването на дипломатически представителства по околните улици напомняше същински Вавилон. Почти както в библейската кула, само че по хоризонталата, тук насила съжителстваха отявлени международни врагове, принудени да си поделят паркингите и да понасят близостта си. Сградата на Хойл бе постара, по-малка от околните и, общо взето, не изпъкваше с нищо особено. Изградена в крайната източна част на голяма обществена площ, между нея и околните здания съществуваше пространство, формиращо естествена граница.

Веднага след срещата с Гейбриъл Луис и Ейнджъл се заеха с разузнавателни задачи. Издириха плановете на центъра „Хойл Ентърпрайзис“ и с помощта на безработните Уили и Арно я наблюдаваха на смени през следващите 24 часа. Целта бе да се изучи ритъмът на сградата, смените на хората от сигурността, обедните им почивни часове, режимите на допуск за външни хора и превозни средства, графиците на доставките и прочие. Времето, с което разполагаха, не бе достатъчно за точно дефиниране на възможните рискове при влизане и излизане, но пък бе по-добро от нищо.

За Уили задачата бе по-тежка дори и от пълно бездействие. Арно четеше и не внимаваше достатъчно в наблюдението. Луис бе решил сервизът да не работи няколко дни, а това лазеше по нервите на майстора и нарушаваше динамичния му стереотип. След няколко дни на целодневен застой механикът имаше чувството, че нещо в него бавно умира.

Милионерската мансарда на Хойл — т.нар. пентхаус — заемаше най-горните три етажа. Останалата част от сградата бе поделена между офисите му. Притежаваните от него компании се занимаваха с минно дело, недвижима собственост, застраховки, фармацевтична дейност и някои други начинания. В същото време голямото сърце на основната му дейност биеше зад скромната фасада на манхатънския офис. Тук беше фирмата майка и цялата власт и мощ бяха съсредоточени в него.

Денем през фоайето в двете посоки се движеше неголям, но постоянен поток хора. Темпото нарастваше между дванайсет и два часа, а след пет движението беше вече само еднопосочно — навън. По време на смяната си Ейнджъл не забеляза нищо особено или опасно, същото докладваха и Уили, и Арно. Никой от тях не засече тежковъоръжени хора или специални оръжия, прикрити из фоайето и съседните коридори.

Но пък както отбеляза и Гейбриъл, Хойл бе потърсил Луис посредством традиционните канали, а в днешни времена това бе подход, типичен за стария свят. При това в случая се опираше на репутацията на Гейбриъл, човек, комуто мнозина дължаха услуги. Знаеше се, че при нарушаване на приетия протокол Хойл би понесъл съответна отговорност. Що се отнасяше до Гейбриъл, Луис си даваше сметка, че няма защо да се безпокои повече от обичайното. Или, с други думи, Луис и Ейнджъл влязоха в сградата малко след осем вечерта нащрек и подготвени за всякаква изненада.