Джон Коннолли - Жътварите

— Хммм. Бил е достатъчно приятел да си държи устата затворена в продължение на доста години. Бих казал, че поведението му е далеч по-приятелско от мнозина други, с които си имал работа.

Милтън не направи опит да възрази и Гейбриъл разбра, че е спечелил точка.

— В какво точно са надничали?

— В имуществените му инвестиции.

Милтън измъкна от джоба облечената си в ръкавица ръка и я размаха презрително.

— Мамка му, това са дивотиите, дето влязоха в сила след терористичните актове на 11 септември 2001 г.!

Гейбриъл бе удивен. Не бе чувал Милтън да ругае и смяташе, че изобщо няма склонност към подобни емоции.

— Имаме инструкция да работим по документи, свързани с необичайни бизнес инвестиции, с финансови операции, най-вече трансакции със съмнителен характер, с имуществени и транспортни холдинги, където има нещо подозрително. Майката ни се разгонва от тях — на всички служби.

— Но той не е терорист.

— Повечето не са такива, обаче при разследванията често излиза информация, която все води нанякъде. Надушили са нещо въпросните двама, събудило е любопитството им и са тръгнали по него.

— Само че са прекалено любопитни. Изглежда, знаят за миналото му.

— А, че то да не е държавна тайна.

— Част от него е точно такава — възрази Гейбриъл.

Спряха и двамата, изгледаха се, присвили очи срещу яркото слънце. Дишаха един срещу друг, от устите им бълваше пара.

— Репутацията му е лоша — въздъхна Милтън. — Движи се с кофти хора, а като се има предвид и собствената му природа, не мога дори да кажа кой е по-калпав — той или приятелчетата му.

— Предполагам, че говориш за частния детектив.

— Паркър, да. Вече не е частен детектив. Отнели са му правоспособността.

— Може би си е намерил по-кротко занимание.

— Съмнявам се. На него белята му е занаят. Където и да отиде, тутакси започват неприятностите.

— Наистина Луис е привързан към него.

— Привързан, казваш? При това толкова много, че по негова поръчка убива. И ако е привлякъл нечие внимание, значи сам си е виновен. Чудно е защо ФБР се сеща за него чак сега.

— Виж — поклати глава Гейбриъл, — много неща се знаят за него, но и много други не са известни. Убеден съм, че ти лично би предпочел ситуацията да не се променя.

— Надявам се, че това не е заплаха?

Старият мъж протегна ръка и приятелски го потупа по ръкава на лодена.

— Познаваш ме достатъчно добре, затова не говори така — рече той. — Искам да кажа само едно: всяко разследване ще доведе до преграда — издигната от теб и колегите. Обаче и този вид пречки не са непреодолими… тоест точните въпроси, зададени на точните места в удобен момент, биха извадили на бял свят информация, което ще е неудобна и за двете страни.

— Винаги можем да се отървем от него — заяви Милтън с усмивка, която накара Гейбриъл да се смръщи.

— Ако сте искали, отдавна да сте го направили — възрази той. — А може би и мен бихте отстранили, а?

Милтън не отговори, а отново закрачи напред. Другият се задържа за миг на място, сетне го настигна.

— Бихме, но със съжаление — рече първият през рамо.

— Е, това е почти успокоително.

Какво искаш от мен? — запита след малко Милтън.

— Разкарай копоите.

— Лесно е да се каже. Смяташ ли, че във ФБР обичат други институции да се бъркат в работата им и да определят приоритетите?

— Аз пък си мислех, че всички вие работите в името на една и съща кауза.

— Всеки работи за своята кауза. Няма значение, ще поговоря с едни хора и ще видя какво може да се направи.

— Ще ти бъда много благодарен. В крайна сметка ще предпазиш ценен ресурс и агент.

— Ценен в миналото — поправи го Милтън. — Освен, разбира се, ако отново излезе на пазара, готов да приеме поръчка.

— За съжаление избрал си е по-друг път.

— Жалко. Беше много добър. Направо елитен.

— А, тъкмо ми напомняш да попитам… — улучи сгодния миг Гейбриъл, — … какво можеш да ми кажеш за Блис?

— Блис си? — замисли се Милтън. — Мисля, че с него загубихме контакт още преди години. При това никога не е бил сред предпочитаните от мен лично. Намирах го за отблъскващ. Изобщо не ми е липсвал.

— Да, но го използвахте.

— Няколко пъти, и то чрез теб. Винаги ми е било напрегнато с него. После научих, че с твоя „приятел“ сте решили да прекратите кариерата му.

— Да, но успяхме само отчасти.

— Отчасти ли? Ами да — трябвало е да сложите повече експлозив.

— Искахме да отстраним само него, а не други хора, случайно попаднали на същото място.