Джон Коннолли - Жътварите

— В някои кръгове такава хуманност минава за слабост.

— Именно затова навремето вложих предостатъчно средства и енергия, за да намаля броя на тези кръгове. Мисля, че и ти работеше в същото направление.

Милтън кимна скромно в знак на съгласие.

— Въпреки всичко има признаци, че Блис е в играта отново.

— Хайде бе! — Милтън се сепна и изгледа Гейбриъл право в очите. — Интересно защо ли?

Гейбриъл умееше да чете лица и изражения, гласовия тон на събеседника, жестовете на ръцете. Отдавна се бе научил да отсейва фалша в думите и да намира фините нюанси, които ръководят лъжата. И сега, докато слушаше и гледаше Милтън, си помисли, че той знае по въпроса много повече, отколкото показва.

— Надявам се, ако чуеш нещо, да се обадиш.

— Може би — отвърна Милтън.

Гейбриъл протегна ръка, двамата се сбогуваха. При ръкостискането в ръкава на Милтъновата връхна дреха бе мушнат сгънат на две лист хартия.

— Малък израз на искрена благодарност. Информация за един контейнер… на едно място. Със сигурност ще заинтересува твоята служба.

Милтън благодари с кимване, а на глас каза:

— Видиш ли отлъчената овца, предай поздрави от мен.

— Непременно. Ще се зарадва, винаги е бил привързан към теб.

Другият направи гримаса.

— Хей, не харесвам такива майтапи. Ама никак — сопна се той.

Гейбриъл се свърза с Луис по-късно същата вечер и този път чрез съответните служби за телефонни услуги. Срещнаха се за няколко минути в такси на път за Бродуей и използваха времето, докато шофьорът говореше по телефона.

— Позвъни ми един господин — каза Гейбриъл. — Работел за Никълъс Хойл.

— Хойл? Милионерът ли?

— Същият. Милионерът отшелник.

— И какво каза?

— Хойл искал да се срещнете. Твърдял, че има полезна за теб информация. Във връзка със събитията от последните дни.

— На неутрална територия?

— О, не. Хойл не напуска баровската си мансарда — поклати глава Гейбриъл и се помести на седалката. — Знаеш, че е доста ексцентричен. Ти ще го посетиш.

— Тези неща не стават така — възрази Луис.

— Но той се свързва с теб чрез мен. И си дава сметка за евентуалните последствия, ако не спазва правилата. Така стават нещата.

— Възможно е той да е изпратил онези типове. За да ме накарат да се покажа на светло.

— Ако това е била целта му, просто щеше да наеме много по-читави хора и да си свърши работата. Във всеки случай няма причини Хойл да действа против теб. Поне аз не зная да има такива. Освен ако не си го ядосал с нещо напоследък — и Гейбриъл изгледа Луис изпитателно.

— Едва ли.

— Добре тогава. Убеден съм, че с приятеля ти от Мейн не бихте се издънили, в каквото и да е. Шансът за оцеляване е по-висок при рака, отколкото при вас. Имайки предвид това, предполагам, че Хойл ще излезе с взаимноизгодно предложение. Изборът си е ваш, аз само осъществявам връзката.

— На мое място ти как би постъпил?

— Бих отишъл на срещата. Засега нямаме нова информация за онези хора и кой е стоял зад тях.

Гейбриъл стрелна Луис с очи. Лъжата бе минала. Хубаво. Сега ще изчака да чуе от него какво иска Хойл. Междувременно бе пуснал запитване на няколко места относно Артър Лийхейгън. Все още не бе готов да сподели казаното от Милтън. Във всеки свой ход Гейбриъл вземаше най-напред стриктни мерки за собствената си сигурност, сетне правеше каквото и да е друго. Имаше ли сериозен риск лично за него, той спокойно би пожертвал Луис въпреки всичките си симпатии.

— Излиза, че онези са аматьори, а шефът им не, така ли? Освен ако не се върнем към презумпцията, че целта е била да ме осветят.

— Смятам, че не е толкова трудно да бъдеш намерен, колкото си мислиш. Последните събития го доказаха. Но липсват някои звена от главната информационна верига… може би Хойл ще ни ги набави? При него се влиза много трудно, знаеш това. И при други обстоятелства сегашната покана би била направо почетна.

Луис се загледа в мяркащите се отвън светлини на града. Напоследък всичко се движеше прекалено бързо — събития, хора, решения. А бе свикнал да контролира нещата, той да дърпа конците. Но външните фактори станаха прекалено много: Гейбриъл, невидимите му контакти, сега и Хойл. Помисли още секунда и взе решението.

— Добре, уговори подробностите.

— Естествено. Първо: отиваш без оръжие. Хойл не допуска въоръжени при себе си.

— Ей, става все по-интересно.

— Убеден съм, че можеш да се справиш с всякаква ситуация. Впрочем говорих по федералния проблем с едни заинтересовани хора. Вярвам, че нещата ще се уредят по задоволителен начин.