Джон Коннолли - Жътварите

— Иначе се наслагват остатъци от черния барут и куршумите засядат — довърши вместо него Луис. — Познавам проблема. И аз съм събирал същите куршуми.

— Кога е било това? — запита Хайл.

— Няма значение — отвърна Луис. — Преди много време.

— О, да — смути се домакинът, досещайки се, че престъпва правилата, като задава въпроси за миналото му.

И за да прикрие неудобството, поведе гостите към красива ниска масичка от червено дърво, заобиколена с кресла и меки канапета. Луис и Хойл седнаха на кресла, Ейнджъл се настани на канапето срещу тях. Домакинът предложи алкохол, двамата отказаха. Тогава сервираха зелен чай и японски бонбони с аромат на лимон и хрян. Те полепнаха по зъбите на Ейнджъл, но вкусът не бе неприятен, а просто особен.

— Моля да ме извините, че не се ръкувах — започна милионерът. — Както виждате, нося ръкавици. Но дори и с тях пак внимавам извънредно много. Човешката ръка е своето рода гостоприемник на бактерии, а те менят състава си постоянно. Образно казано, това е същинска клоака, генерираща микроби и бацили. За съжаление имунната ми система не е вече такава, както преди години. Имам проблеми още по рождение, но напоследък балансът й се наруши повече и не смея да излизам извън тези стени. Въпреки това здравето ми е в добро състояние, обаче се налагат предпазни мерки. Особено когато имам посетители. Моля ви, не се обиждайте.

Двамата свиха рамене — не бяха обидени. Луис премълча, Ейнджъл се пораздвижи и усмихнато се взря в ръцете си. Изглеждаха чисти, а сравнението с клоака бе смущаващо. Реши да отпие от чая. Не му се хареса особено. Какво ли би станало, ако вземе да си измие ръцете с него? В същия миг домакинът заговори отново.

— Научих, че сте имали затруднения напоследък — рече той, обръщайки се само към Луис.

Това не подразни Ейнджъл, беше свикнал на подобно отношение. В случай на проблем то му даваше редица преимущества над онези, които го подценяваха, както сега Симиън и Хойл.

— Отлично сте информиран — каза Луис.

— Такава ми е работата. Оказа се, че в създалата се ситуация моите и вашите интереси съвпадат. Зная кой и защо е изпратил онези хора в жилището ви и в сервиза в Куинс. Имам и друга информация, при това важна. Ако не вземете нужните мерки, положението вероятно ще се влоши, и то сериозно.

Луис изчакваше и не реагира.

— През 1983 г. е убит човек на име Лутър Бъргър. Застрелян е в тила от упор в момента, когато излизал от делова среща в Сан Антонио. За изпълнението сте получили петдесет хиляди долара. По онова време сумата беше много добра, въпреки че сте я поделили с човека на волана, осигурил изтеглянето. Не сте питали каква е причината за поръчката, защото такъв е редът при поръчковите убийства.

Хойл направи пауза и продължи:

— За съжаление обаче истинското име на убития не е Лутър Бъргър, а Джон Лийхейгън, понякога наричан Джони Лий. Баща му се казва Артър Лийхейгън. Преживял е много тежко убийството на големия си син и години наред търси информация за извършителя. През последните месеци изважда късмет и значително напредва в частното си разследване. Най-напред открива името на човека, който ви е наел посредством Гейбриъл. Той се казва Балънтайн и вие лично не се познавате с него. Преди седмица Балънтайн е бил отведен някъде в имота на Лийхейгън и убит, а останките му — захвърлени за храна на свинете в една от тамошните ферми. Лийхейгън успява да установи и вашата самоличност, както и тази на шофьора, работил с вас. Мисля, че са го наричали Били Бой. И той е убит неотдавна. Наръгали са го в тоалетната на бар, но може би вие знаете по въпроса повече от мен.

Хойл изчака Луис да каже нещо, но той продължаваше да мълчи.

— Хората, нападнали дома ви и гаража в Куинс, са изпратени от Лийхейгън. Ще ги последват други. Не се съмнявам, че сте в състояние да се справите с повечето от тях. Но както става при терористите, рано или късно някой от тях ще сполучи. А вие постоянно ще бъдете в напрежение, ще ви е нужен и много късмет. Давам си сметка и за друго: че не желаете да привличате внимание нито към себе си, нито към своите бизнес операции. Следователно наложително е да действате максимално бързо, за да изпреварите събитията.

— Бихте ли ми казали откъде знаете всичко това?

— Зная, защото между мен и Лийхейгън се води война — отвърна милионерът. — Поставил съм си за цел да научавам колкото може повече за действията му.

— Да предположим, че всичко казано дотук е вярно. Каква е причината да го споделяте именно с нас?