Джон Коннолли - Жътварите

— Номерът с ръкавиците не беше лоша идея. Прави се на интересен. Да беше малко по-загорял, можеше да изтананика нещичко от Ал Джолсън 10 10 Популярен американски певец и актьор (1886–1950), в шоутата си често гримиран като чернокож. — Бел.прев. .

Отговор не последва. Светофарът на кръстовището светна червено, но Луис натисна газта и мощният автомобил се стрелна напред. Друг път не би направил такова нарушение, което лесно би привлякло вниманието на ченгетата, обаче тази вечер, изглежда, имаше нещо наум. Ейнджъл забеляза също, че очите му постоянно шарят по огледалата и внимателно наблюдават движещите се отзад и встрани автомобили. Може би очакваше проследяване.

— Е, какво ще правим сега? — попита Ейнджъл, загледан в летящите покрай колата многоцветни витрини.

Този път в тона му звучеше раздразнение. То подсказваше, че все пак очаква някаква словесна реакция от страна на партньора.

— Първо ще завъртя няколко телефона. Да видим доколко казаното от Хойл е истина.

— Значи не му вярваш?

— Никога не съм вярвал на човек с толкова много пари.

— Изпълнението с главата в стъкленицата бе доста убедително. Нищо ли не знаеш за този Кандич?

— Не.

— Значи едва ли е бил толкова добър, щом не си чувал за него.

— Ами фактът, че главата му е препарирана, насочва към такова заключение.

— Е, и?

— Ако поне част от приказките на Хойл са истина, ще се наложи да ударим въпросния Лийхейгън — рече Луис. — При това максимално бързо. Той е наясно, че в момента проверяваме кой стои зад нападенията. Следователно планира да ни изпревари. Затова, както вече ти казах, ще позвъня на едни хора, сетне ще вземем решение.

— Тъкмо ми се струваше, че животът поутихна и се нормализира — въздъхна Ейнджъл.

— Така е, но човек трябва да чуе и шума, за да оцени тишината.

— Ти с тая приказка на какъв ми се правиш — на Буда ли? — изгледа го Ейнджъл.

— Вероятно съм я чел някъде.

— Аха. В миналогодишния алманах с рецептите на баба.

— Хей, ама ти си много дребнава душица!

— Хайде, хайде, баровец, карай колата и мълчи.

Ейнджъл се взря в бягащия отвън градски пейзаж, но този път не виждаше нищо.

Беше сам в работилницата. Работният тезгях беше отрупан с десетки свързани с професията му инструменти. Сред тях бяха елитна електроника за сондаж на заключващи устройства, електронни клавиатурни ключалки, техника за пробив на алармени инсталации, дистанционни радио ключове, саморъчно направен четец на пръстови отпечатъци. Само компонентите за четеца струваха около две хиляди долара. Ейнджъл обичаше да е в крак с електронните новости в занаята.

Някои от тях бяха предназначени за битова употреба. Опитът обаче показваше, че хората не бързат да внедряват в дома си най-новата дума на техниката. При това повечето майстори ключари не бяха запознати с нея. Мнозина сред тях нямаха доверие в новите продукти като например безключовите системи за достъп. Подозираха, че ще се развалят по-лесно или ще са по-податливи на корупционните практики. Обаче в електронните конфигурации движещите се части са много малко или изобщо липсват и веднъж инсталирани, те са много по-трудни за преодоляване отколкото традиционните механични еквиваленти. Да отвори обикновена секретна брава с помощта на отвертка и просто шило бе детска игра за човек като Ейнджъл. Биометричният четец обаче беше съвсем друго нещо.

Обикновено се забавляваше чудесно, съзерцавайки някое саморъчно разглобено устройство. Чувстваше се като анатом, получил рядката възможност да изследва вътрешните органи на изключително интересен екземпляр. Този път обаче мислите му се рееха другаде. Нападението на дома им бе опънало нервите му до крайна степен, а срещата с Хойл едва ли бе допринесла с някакво успокоение. Веднага след инцидента обсъдиха с Луис възможностите да се скрият някъде за известно време, но сетне се отказаха от тази идея. Първият проблем бе госпожа Бондарчук: тя категорично би отхвърлила молбата им да се мести, оправдавайки се с кучетата. Тя имаше и други аргументи: често се хвалеше с дядо си — белогвардейски офицер, отказал да бяга от болшевиките в Русия. Той бе загинал в сражение с червените, а баща й пък бе убит при Сталинград в кръвопролитните боеве срещу нацистите. И двамата не бяха отстъпили пред опасностите, нямаше да се огъне и тя. Не я плашеше фактът, че проявявайки такава доблест, и двамата бяха загубили живота си.

Луис не вярваше да има втори опит за проникване в апартамента. Противникът бе загубил общо трима души и сигурно ще преосмисли стратегията си. По този начин печелеха малко време. По-добре бе да го използват у дома — там разполагаха с много повече преимущества и възможности, отколкото в някое набързо подготвено скривалище или уязвим в различни отношения хотел. Ейнджъл се бе съгласил, но поведението на партньора му сериозно го тревожеше.