Джон Коннолли - Жътварите

Двамата бяха минали на бренди, а за случая Нейт извади от резервите най-красивите си конячени чаши, достатъчно големи да поберат и по една златна рибка. Тихо звучеше запис на Синатра с Каунт Бейси. Франки пееше за вечния капан на любовта, а Нейт бършеше бара със замечтано изражение и си тананикаше под нос. По това време той обикновено затваряше, но днес бе особена вечер, времето бе спряло за присъстващите — поне за малко да загърбят житейските неволи. Жестът бе неговият подарък за юбиляря.

— Уили направи прекрасна вечер — обади се Луис.

Механикът се полюшваше на стола, а очите му бяха изцъклени като на човек, тупнат по главата с тиган.

— Аха — кимна Ейнджъл. — Накрая някои от гостенките май искаха да му подарят по нещо от себе си. Пак добре, че не му смъкнаха дрехите.

— По-добре е така — коментира Луис.

— Може би. Но в момента не изглежда много весел.

— Дължи се на повода. На шейсетия си рожден ден човек се настройва философски. Дава си сметка, че е смъртен.

— Ех, че свежа мисъл. Ободри ме, значи. Остава да започнем да си изпращаме картички с подобни поздравления — „Честита тленност“.

— Хей, спри с гробарските приказки. Какво има?

— Нищо няма. Разприказвам ли се, и ти се вкисваш.

— Само когато нямаш какво да кажеш.

— Не е вярно, винаги имам.

— Тц, това ти е проблемът. Може би Уили има специални филтри за мълчание — да ти монтира един — усмихна се Луис, а пръстите му гальовно се плъзнаха по врата на приятеля. — Хайде, кажи какво има!

Наблизо нямаше никой, но Ейнджъл се огледа бързо, изпитателно. По-добре бе човек да внимава.

— Подочух нещо. Помниш ли Уилям Уилсън, известен като Били Бой?

— Разбира се, че зная кой е — смръщи се Луис.

— Беше.

Луис замълча, погледът му обгърна околното пространство.

— Какво е станало?

— Разделил се е с живота в една мъжка тоалетна в Суитуотър, Тексас.

— Естествена смърт ли?

— Почти. Сърцето му спряло, но след като някой заврял нож в него.

— Хм, не звучи правдоподобно. Беше много добър. Животно и перверзен, обаче професионалист. Няма начин да го доближиш, не и с нож.

— Вървят слухове, че често се увличал — усложнявал прости задачи, за да се кефи.

— И аз съм ги чуван. Прекалено си падаше по болката.

С Били Бой нещата не бяха наред още от самото начало. Луис избягваше да работи с него. Поне по времето, когато вече можеше да подбира партньорите.

— Изглежда, някой е решил да сложи край на това.

— Може да е било и по-просто — замисли се Луис. — Повечко алкохол в някой бар, скандал, еди-кой си вади нож, с него има доста приятели и ето как…

Но личеше, че и сам не вярва в казаното. Просто разсъждаваше на глас, прехвърляйки теоретични възможности.

— По принцип да — само че заведението било кажи-речи почти празно, а става дума за Били Бой, не за някой левак. Не помниш ли какво си ми разказвал за него? Който го е довършил, трябва да е бил не просто добър, а изключителен.

— Били вече остаряваше.

— Ама е по-млад от теб.

— Не ни е голяма разликата. Пък и аз остарявам.

— Аз ли не го зная!

— Че остаряваш ли?

— Не, че ти остаряваш!

За миг очите на Луис се присвиха.

— Да ти кажа ли какво мисля за теб?

— Не, по-добре недей.

Луис помълча, сетне подхвърли:

— Къде е била раната? В гърдите или в гърба?

— Отпред.

— Някой да му е пускал поръчка?

— Едва ли. Щеше да се разчуе.

— И все пак е възможно. Ти откъде научи?

— Четох в интернет. Сетне завъртях един-два телефона.

Луис притисна чашата между длани, за да затопли брендито, наведе се, за да усети букета. Беше ядосан. Редно би било да го информират за Били Бой. Дори само протоколно, в знак на уважение. Така се постъпва в бранша, това е част от професионализма. В миналото му имаше прекалено много хора, мишени, поръчки и там връзките бяха сложни. Не би трябвало да допуска подобно нещо.

— Ти винаги ли следиш движенията на хората, с които съм работил? — внезапно запита той приятеля си.

— Ами. При това малцина от тях са живи днес.

— По-точно казано, след смъртта на Били Бой никой не би трябвало да е жив.

— Хм, сигурен ли си? Май не е така.

Луис се замисли.

— Може и да си прав — рече той.

— Има и други нещица — подхвърли Ейнджъл.

— Казвай.

— След намирането на трупа ченгетата разпитвали поред всички присъстващи в заведението. Изяснили категорично, че дълго време никой не е излизал. С изключение на нисък, пълен мъж в овехтял костюм. Седял на бара, пиел от най-евтиното. Не бил от най-чистоплътните и много се потял.