Джон Коннолли - Жътварите

Заведението нямаше отделен салон за частни празненства, но пък в задната му част винаги се намираха четири маси зад дървена преграда с матови стъкла. Там беше организирал шейсетия си рожден ден Уили Бру. С напредването на вечерта компанията стана по-шумна. На масата му бяха насядали шест-седем гласовити приятели. На съседната, гостите бяха по-кротки, вече изпаднали в блажена полулетаргия с помощта на отлежал „Джеймисън“. На третата седяха съпруги и приятелки, доведени от поканените. В началото Уили се пораздразни, беше решил партито му да е мъжко, а то какво стана? В крайна сметка си каза, че би трябвало да бъде по-толерантен, само жените да си знаят мястото. Но тайничко в себе си остана доволен и малко поласкан. Нали след развода не бе имал вземане–даване с жени, а пък не беше и красавец. Единственото в женски род в живота му бяха колите с фарове, там, където на жените обичайно са им гърдите. Помисли си това и веднага си рече, че май алкохолът му идва в повечко. Постоянно се изчервяваше, докато гостенките идваха да го поздравят за юбилея и да го целуват, допирайки при това различни части от телата си в неговото. Пустите му женски! Заради тях ходи в тоалетната — да изтрие червилото от бузите си. Иначе, както се изрази Арно, мязал на дебел Купидон от бедняшка честитка за Св. Валентин.

На връщане се задържа за миг на място и отново огледа смесената компания. Май прекалено много бяха хората с престъпно минало в нея. Ей го там Гручо — електромеханик, от когото би излязъл чудесен майстор, само да не се занимаваше с кражби на коли и далавери. До него седеше Томи Кю, най-недискретният човек, когото Уили познаваше, сякаш бе роден без цензурен филтър между мозъка и устата. Томи копираше незаконно филми, музика и компютърни софтуерни продукти и си беше стопроцентов пират. Липсваха му само черната очна превръзка и ругаещият папагал на рамото.

Веднъж, вероятно в състояние на временна невменяемост, Уили бе направил грешката да купи от него филм. Оказа се, че субтитри няма, а озвучаването беше сбъркано — през цялото време имаше пуканки и тежко пъшкане като при порносекс. Сега Томи му носеше подарък и по вида на неугледно увития пакет личеше, че в него има няколко дивидита. Стопроцентово пиратски, разбира се.

Някои от старите приятели не бяха тук по най-различни причини. Ковчега Ед например излежаваше петгодишна присъда в Снейк Ривър, Орегон, заради гавра с труп. Уили не бе запознат в големи подробности с престъплението и нямаше желание да навлиза в дълбочина. Не беше човек, който ще съди сексуалните наклонности на друг. Две голи тела в интимна поза? Чудо голямо. Е, когато разбра, че едното не било живо, си каза, че все пак е кофти история. Винаги бе подозирал, че около Ед има нещо нечисто. И как не: нормално ли е да крадеш трупове и да искаш срещу тях откуп? Но пък мислеше, че Ед държи откраднатото във фризери, а не в леглото.

Отсъстваше и Джей, човек читав и според Уили най-качественият специалист в областта на скоростните кутии. За съжаление преди пет години почина от инфаркт в съня си. Не беше най-лошият начин да си отидеш от този свят, дори напротив. Но много му липсваше, дълго време бяха работили заедно. Старият Джей бе олицетворение на почтеността и здравия разум, качества, крещящо отсъстващи при повечето от тазвечерните гости. Как го бе нарекъл? Старият ли? Тъжно поклати глава. Че нали той сега е на същата възраст!

Погледът му мина по-нататък, спря се за малко върху жените. Някои му се сториха много привлекателни, ама пък нали беше гаврътнал една–две бири. Погледна още по-нататък: на бара Нейт бъркаше коктейли за двама костюмирани посетители. В сумрака наоколо се мяркаха приятни лица, унесени в тихи разговори, озарени от меката светлина на свещите.

Застанал в полусенките, Уили се почувства временно откъснат от настоящето. Като призрак на собствения си празник. Хареса му това усещане.

Встрани от гостите стоеше масичка. На нея се търкаляха останки от пържени пилета, говеждо и люти сосове, там беше и половината от юбилейната торта. В ъгъла вдясно от нея, на самостоятелна маса, седяха трима. Единият беше Луис, доста посивял в сравнение с деня на запознанството им и не така страховит. Но Уили си даваше сметка: това се дължи на дългогодишното им познанство. При други обстоятелства би имал съвсем друго излъчване.

Отдясно на Луис седеше Ейнджъл, поне трийсетина сантиметра по-нисък от своя партньор. Беше се пременил за случая, което всъщност означаваше, че дрехите му не бяха толкова неугледни. Затова пък се бе избръснал и изглеждаше по-млад. Уили знаеше някои неща за миналото му, за други се досещаше. Умееше да преценява хората, и то много по-точно, отколкото смятаха някои от близките му. Преди години бе говорил с човек, познавал бащата на Ейнджъл, и от него разбра какъв негодник е бил родителят. Стана дума и за сексуалните посегателства върху детето, за предоставянето му на чужди хора срещу заплащане и алкохол, а понякога ей така — просто за веселба.