Эрик Ластбадер - Френска целувка

Те му напомняха за баща му, гордия испанец, дошъл в Америка да търси щастие и богатство; бедния хамалин, който работеше толкова много, че другите работници го презираха и в отговор на героичния му четиринайсетчасов работен ден го наричаха „мангал“.

Върджил и Бучър не наричаха азиатците в групата „жълти“, макар че според Сийв биха могли и да го правят. Веднъж той чу Магьосника да казва на Бучър: „Мън и Трангх работят за мен. Когато им кажа «Скачай», те скачат. Те са ми задължени, приятел, задължени са ми за всичко. Затова каквото и да има между теб и Мън, най-добре е да го забравиш още сега. Той е мой, както и всички наемници от СЛАМ, и ще си остане такъв завинаги.“

Но един ден, когато дъждът бе така пороен, че дори тяхната група беше принудена да остане в лагера, той дочу един разговор, който промени впечатленията му.

Трангх и Бучър говореха, почиствайки оръжията си. На пръв поглед изглеждаше, че бъбрят, колкото да убият времето, но с приближаването си Сийв разбра, че това впечатление е погрешно.

— Семейството ти някъде наблизо ли е? — попита Тери.

— Не е наблизо — отвърна Трангх. — Не е и далеч. Във Виетнам никога нищо не е далеч от мястото, където се намираш. — Той протриваше цевта на своя „Калашников“. — Особено войната.

— Сигурно ти липсват.

— Вече почти не помня какво е да съм с майка си, със семейството си — каза Трангх. Той сви рамене, като продължаваше да търка. — Подобно на Меконг, която дава живот и го отнема, войната помете всичко. Сега тези неща са като далечен сън. Понякога, когато спя, аз се връщам в своето село. — Той провери затвора. — Но след това се събуждам отново, опръскан с кръв.

— Войната — промълви Тери. — Все тази война.

За момент Трангх остана неподвижен, вперил поглед в очите на Тери като хипнотизиран. След известно време кимна:

— Да.

Сийв, който също не откъсваше поглед от Бучър, отново видя топлите очи на баща си, чу дрезгавия му глас със силен акцент да казва: „Всичко, което някога съм искал, е ти и Дом да успеете.“ Вече болен, той лежеше с посивяло лице в мръсната болнична стая. „За мен това е нищо, но за вас е всичко. Едва сега, твърде късно, постигнах тайната на успеха. Тя е в това да бъдеш свой.“

Месец след като баща му умря, състарен и прекършен преди време, Сийв напусна училище и като взе със себе си Доминик, се записа в армията. Успя да влезе в Специалните части. Искаше баща му да може да се гордее с тях. Но още повече искаше да се сдобият с онова, което баща им така и не бе постигнал приживе. Имаше погрешното впечатление, че ако се сражават за новата си родина, при завръщането си у дома ще бъдат герои, а не „мангали“. Вярваше, че това ще ги направи свои.

Сийв, който беше чужд в собствената си страна, който се чувстваше не на място сред хора, които всички считаха за „американци“, смяташе, че може да влезе в странното положение, в което се намираше Тери. Въпреки прякора си, Бучър съвсем не приличаше на Върджил. И ако Сийв бе повярвал в обратното, то това се дължеше изцяло на умението на Тери да заблуждава. В началото Сийв бе сигурен, че разделението на силите в групата СЛАМ е просто — от едната страна Върджил и Бучър, а от другата — всички останали. Сега то изглеждаше по-скоро като Магьосника срещу Тери, Мън и Трангх. Сийв изпитваше силно желание да научи повече за сложната личност на Бучър.

Под злокобните небеса с цвят на бадеми Тери Хей и Трангх клечаха един до друг в сянката на една полуизгоряла колиба и дъвчеха солните си таблетки заедно с храната. Бучър вдигна глава, когато Сийв се приближи и се присъедини към тях. Никой от тримата не проговори.

Групата се намираше някъде във вътрешността на страната (в тази война без фронтове, Сийв отдавна бе престанал да се интересува къде точно се намира; това просто нямаше значение) и почиваше след поредната мисия, като се подготвяше същевременно за следващата.

Трангх бе зает да тъпче устата си с ориз от една пукната купичка, която държеше на нивото на брадичката си. Бучър, макар да ядеше много по-бавно, следваше неговия пример.

Докато ги гледаше, Сийв почувства скритата им близост и завидя на родството помежду им.

— Знаеш ли коя е следващата ни цел? — обърна се той към Бучър.

— Зависи — сви рамене Тери.

— От какво? От времето?

— Не. От това къде можем да причиним най-голяма вреда. — Той се засмя и продължи: — Магьосника отговаря за предсказването на вредите. Изважда шибания си спиритически кръг или кристалното си кълбо и — да ни няма. — Тери хвърли поглед към Трангх, докато схрускваше една рибена глава.