Эрик Ластбадер - Френска целувка

— Разбира се, че знам какво е имал предвид — каза Доминик, когато Сийв му предаде странния и зловещ разговор с Трангх. — Но мисля, че човек трябва да е роден тук или да е учил история, за да го разбере.

Лагерът им беше разположен в едно село, изпълнено, както и всички останали в онези дни, с разделение и недоверие. Докато клечаха под палещото слънце и дъвчеха солните си таблетки, няколко навъсени местни чиновници, въоръжени с американски оръжия, претърсваха колибите.

— Виж, французите са дошли тук в началото на века и са съсипали страната. Общо взето, не са направили нищо по-различно от онова, което всяка колониална държава е правила през миналите векове. Като начало са изритали управляващите мандарини и са въвели френско владичество, френско образование, френско правораздаване, като всичко това е допринесло за израждането на едно общество, изградено върху древните конфуциански принципи.

Чиновниците измъкнаха от една колиба млад мъж и го повлякоха през прахоляка. Той кървеше, едната му ръка беше счупена и висеше под неестествен ъгъл. Сред мръсотията на улицата те продължиха безмилостно да го бият.

— Пол Думер, който дотогава бил министър на финансите, пристигнал тук през 1897 г. в качеството на генерал-губернатор. В цялата работа се съдържа немалка ирония. Неговите политически врагове го прогонили от Франция заради предложения от него по-доходен данък. Той дошъл в колонията и бързо превърнал заточението си в доходоносно предприятие.

Човекът, поне привидно, беше северновиетнамски шпионин. Говореше се, че ЦРУ обучава местните власти да залавят комунистическите агенти, проникващи в Южен Виетнам. Проблемът бе в това, че чиновниците имаха месечна норма, която трябваше да изпълняват.

— Отначало старите мандарини се мръщели на износа на ориз, като намирали за по-разумно с него да се изхранват гладуващите райони на страната. Думер, обаче, виждал в него основна експортна суровина, благодарение на която в крайна сметка колонията щяла да започне да се рентира. Към четирийсетте години Индокитай вече бил третият най-голям износител на ориз в света. Но другата страна на медала била, че мнозинството от селяните се лишили от притежаваната от векове земя и тя преминала в ръцете на френските предприемачи и богатите виетнамски семейства, които бързо надушили добрата печалба.

Един от чиновниците допря оръжието си до слепоочието на мъжа и дръпна спусъка. Дали човекът наистина беше предател, или просто селянин без достатъчно средства, за да подкупи властите? За американците този въпрос щеше да си остане загадка, също както и много други въпроси във Виетнам.

— Всъщност, това било добре дошло за Думер. Той използвал практически робския труд на останалите без земя селяни в никнещите като гъби мини и каучукови плантации, както и в амбициозните си програми за обществено строителство.

Чиновниците продължаваха да претърсват колибите една след друга, докато накрая отвън се събра цяла редица хора с крака, изцапани от кръвта на първия мъж. Хоризонтът над джунглата се забули от тъмни облаци. Скоро огненият ръб от слънчева светлина зад тих изчезна. Мъжете и жените стояха неподвижно, неми като планините на северозапад. Чиновниците ги огледаха внимателно, след което клекнаха и започнаха да ядат ориз, разговаряйки оживено помежду си.

— Но по една своя решаваща особеност френското влияние върху тази колония се различавало от обичайното. Преди идването на французите употребата на опиум била ограничена. Всъщност, тя била на практика непозната извън малобройното китайско население. Думер променил всичко това. Виждайки в опиума още един потенциален източник на значителни доходи, той построил рафинерия в Сайгон. В резултат на това наркоманията сред виетнамците придобила такива ужасяващи размери, че не след дълго една трета от всички приходи на колонията идвали от продажбата на опиата.

След като приключиха с обяда си, чиновниците станаха и пред очите на останалото село разстреляха задържаните един по един.

Лицето на Доминик бе мрачно и потъмняло, подобно на тлеещо поле след битка.

— Французите вече напуснаха Виетнам, един ден, ако е рекъл Господ, ще го напуснем и ние. Но опиумът и страданието, което той поражда, ще останат. Това е наследството, което Франция остави на Индокитай, целувката, която тя положи върху един народ, който, както пише Думер при пристигането си тук, е бил узрял за поробване.

— Тук всички проливаме кръвта си — каза Сийв. — Тези хора вече са привикнали на онова, което виетнамците вършат един срещу други. Те просто изпълняват заповеди. А и не забравяй, че това се възприема като важна антикомунистическа операция, финансирана от американците. Ако се опитаме да й попречим, това ще повлияе зле на бойния дух. При теб, Дом, проблемът е, че ти кървиш и отвътре. Може би за по-удобно си забравил войнствената природа на виетнамците? Та те неведнъж са поробвали по-малко агресивните си съседи, например кхмерите.