Эрик Ластбадер - Френска целувка

Сийв пусна, крехкото тяло, то се завъртя и изчезна, пъстра прашинка в мъглявия сумрак. Магьосника го отведе до една ъглова маса, където седеше друг мъж и бавно отпиваше от чашата си.

— Чувам — каза Магьосника, — че оня гарван Борк бил в болница с четири пукнати ребра, счупена ключица, китка и тъй нататък в същия дух.

— Така ли?

Магьосника кимна.

— И доколкото разбирам, ти си виновен за цялата работа.

— Ами.

Магьосника се приведе към него, подчертавайки и без това огромните си размери.

— Слушай, приятел, Борк иска да ти изпие кръвта. Ще те одере жив, стига да може.

— Не съм чул такова нещо.

— Това не ме учудва — отвърна Магьосника. — Може би имам по-добри връзки от теб.

Сийв започваше да се досеща накъде бие разговорът.

— Какво искаш? — попита той.

Магьосника се засмя. Беше твърде тъмно, за да се види какво прави другият мъж.

— Въпросът е по-скоро какво искаш ти. Колкото до мен, аз само вербувам хора. Името ми е Върджил, но тук ме знаят повече като Магьосника. — Той посочи с палец към мъжа в сянката. — Бучър ми лепна този прякор и така си остана. — Той отпи от бирата си и продължи. — Работата е там, че Бучър набира екип. Група за оцеляване, тъй да се каже. Целта ни е да оцелеем от тази лудост и, кой знае, може би да припечелим по нещо.

— Надявам се, не става дума за дезертиране или нещо подобно?

— По дяволите, в никакъв случай — отвърна Магьосника. — Ако искаш да трепеш жълтите, ще имаш достатъчно възможности. Ние просто ще се постараем да го правим по наши собствени правила. — Той изсумтя. — Ако смятах, че командването има и най-малката представа как да спечели тази война, сега да съм в разгара на боя. Бога ми, щях да тичам преди всички. Но изглежда единственото, в което Никсън вярва, е, че яснотата отслабва силата. Той върви по стъпките на Уестморлънд. Досега единственият резултат от „войната на изтощение“, която водим, е, че изтощаваме самите себе си. Проклет да съм, ако дам живота си за такъв човек.

— Но нали Никсън казва…

Лицето на Магьосника се изкриви в презрителна гримаса.

— Слушай какво ще ти кажа за нашия любим президент. Той притежава повече власт, отколкото воля. Всичко, което говори, е единствено с цел да се измъкне от кашите, в които ни забърква със своите заповеди. Помниш ли едновремешния комик Фред Алън? Той казваше, че успехът е като да сключваш сделки с детето си или да учиш жена си да шофира — рано или късно свършваш в дранголника. Очевидно, Никсън се готви да ни откара там, а аз нямам намерение да го последвам вътре. Това, което ние правим, е нещо съвсем различно. Е, как ти се струва?

За Сийв всичко звучеше напълно разумно. Магьосника сякаш беше единственият човек, способен да се оправи в тази враждебна среда.

— Интересно. Но тук е невъзможно да се уреди прехвърляне от едно поделение в друго.

— Грешиш. Няма нищо по-лесно.

— Ами Борк?

— Остави тоя гарван на мен — каза Магьосника. — Той вече не е твой проблем, Дансър 44 44 Танцьор (англ.) — Б.пр. .

— Нищо чудно, че те наричат Магьосника — усмихна се Сийв. Не го беше правил толкова отдавна, че сега му се стори странно, сякаш тези мускули бяха започнали да атрофират. — Но защо се спряхте тъкмо на мен?

— Трябват ни няколко свести момчета — каза Бучър, излизайки най-сетне от сянката, в която седеше. Имаше приятна външност и Сийв отбеляза, че изглежда доста по-млад от Магьосника, макар войната да притежаваше способността да изкривява времето. — Получих сведения от първа ръка за онова, което си направил в бордея.

— Приемам сделката — кимна Сийв, като протегна ръка.

Тери Хей, Касапина, я стисна с думите:

— Добре дошъл в групата СЛАМ 45 45 СЛАМ (англ.) — блъскам, тряскам — Б.пр. .

Когато срещна Трангх, Сийв също така бе впечатлен, но по други причини. Този страховит човек като че ли бе послужил като вдъхновение за името на групата — голем 46 46 В еврейската митология — изкуствен човек, лишен от собствена воля; послушно оръдие — Б.пр. в буквалния смисъл на думата, топло, живо тяло без душа и съвест. За Сийв един поглед в черните очи на Трангх бе подобен на взиране в безкрайността — човек не разбира какво вижда, знае само, че не му е работа да гледа натам.

Но Трангх беше дясната ръка на Магьосника, така, както Мън очевидно бе дясната ръка на Бучър. Сийв забелязваше, че тези азиатци са нещо повече от роби, но далеч по-малко от приятели. По-скоро всеки от тях беше свързан със съответния американец посредством някакъв алхимичен елемент, който липсваше в речника на Сийв.