Эрик Ластбадер - Френска целувка

Виетнамецът я притисна до гърдите си. Ръката му стягаше гърлото й изотзад, така че тя още отсега беше полуудушена.

— Ще ви схрускам и двамата — каза Мабюс. — За вечеря.

— Не, няма — отвърна Крис, докато разпаряше гърба на куклата. — Нея ще я пуснеш.

Смехът на Мабюс рязко секна, когато Крис пъхна кинжала в снопа от светлина.

— Виждаш ли го? Този е истинският. Това е, което всъщност искаш, нали? — попита той, като завъртя оръжието. Синкавата светлина се плъзна по нефритеното острие и то потъмня. — Ако пуснеш Сутан, ще е твой.

— Крис, недей! — Сутан бе вперила очи в него. — Не знаеш какво правиш.

— Знам, и то много добре. — Той отново погледна мъжа зад нея. — Е, какво ще кажеш? Кинжалът срещу жената.

Устните на Мабюс се разтегнаха в усмивка. Алчният му взор попиваше черния кинжал. „Най-сетне“, помисли си той и блъсна Сутан напред, по-близо до Крис.

Крис отстъпи, запазвайки предишното разстояние.

— Защо да се притеснявам? — каза Мабюс. — Мога да имам и нея, и кинжала. — Той стегна по-здраво гърлото на Сутан и тя започна да се дави от липсата на въздух. — Дай ми го. — Гласът му беше като стъкло. — Тя няма да издържи дълго.

Крис вдигна кинжала и хвана с две ръце крехкото нефритено острие.

— Ако веднага не я пуснеш — предупреди той, — ще го строша на две.

— Не ти вярвам.

Крис очакваше това. Ръцете му се напрегнаха и острието се огъна до границата на пречупването.

Очите на Мабюс щяха да изскочат от орбитите си.

— Не! — изкрещя той. — Недей!

— Пусни я.

Виетнамецът свали ръката си от шията на Сутан и тя едва не рухна в краката му. Лицето й беше бяло като тебешир, устата й конвулсивно гълташе въздух.

— Пусни я — повтори Крис. — Веднага.

— Кинжалът! — Мабюс беше почти обезумял.

— Ще го получиш.

— Крис, не трябва да му го даваш. — Гласът на Сутан беше слаб и прегракнал.

— Мълчи — каза той, без да откъсва очи от Мабюс. — Това е игра на нерви.

— Какво?

— Аз имам това, което искаш ти, а ти — това, което искам аз. Никой от нас не се доверява на другия, за да направи първата крачка. Освен това, аз не знам как ще постъпиш, когато кинжалът се окаже у теб.

Мабюс се ухили.

— Не можеш да вярваш на този човек, Крис — каза Сутан.

— Струва ми се, че нямам друг избор — отвърна той. — Искам да останеш жива.

— По-скоро сама ще унищожа кинжала, отколкото да ти позволя да го дадеш на звяр като него.

— Точно така е разсъждавал и Тери Хей — каза Мабюс. — Изобщо не е възнамерявал да продава на Мило „Вратата към нощта“. — Той дръпна Сутан напред към светлината и Крис направи още една крачка назад. Скоро гърбът му щеше да опре в стената и нямаше да има накъде да отстъпва. — Но сега Касапина е мъртъв — гласът на Мабюс прозвуча зловещо в празнотата на конюшнята. — Защото това е името, с което ние го наричахме във Виетнам.

— Ние?

Мабюс пренебрегна въпроса му.

— Онова, което той е мислил или желал, вече няма значение. По един или друг начин свещеният кинжал ще бъде мой. Дори ако трябва да убия и двама ви. Смятате ли, че за мен това има някакво значение? — Той поклати глава. — Нося в себе си толкова белези, които не искат да заздравеят, че дори няма да усетя още два.

— Значи си познавал Тери във Виетнам? Кой си ти?

— Името ми е мосю Мабюс. Или Трангх. Едното или другото, отдавна ми е все едно. Дали моето име, или тяхното, няма значение. — Той посочи нефритения кинжал. — Това е, което има значение.

— Значи той ти е нужен така, както на мен Сутан.

— Крис, не…

— Сутан, казах ти вече, че не давам пукната пара за твоята „Гора от мечове“. Сега виждаш, че това действително е така. Интересуваш ме ти, интересува ме и онова, което е преживял Тери.

— Но не разбираш ли колко важен е бил този кинжал за Тери? Виж какви усилия е положил да го скрие, да го опази от тези хора.

Мабюс слушаше диалога им с нарастващо безпокойство. Знаеше, че на Крис му трябва още съвсем малко, за да склони да му даде оръжието. Само тази кхмерка да си държеше езика зад зъбите…

Накрая, изгубил търпение, той я дръпна рязко за рамото и тя изпищя.

— Това е. Предупредих те — каза Крис, готов да счупи на две нефритеното острие.

Но Мабюс отхвърли Сутан от себе си. Вече свободна, тя изтича при Крис и посегна към кинжала.

— Прибирай го. Сега вече е наш.

Но Крис не й позволи да го вземе. Очите му се взираха в тези на Мабюс.

— Той все още е тук, Сутан. А аз видях на какво е способен. Освен това, ние сключихме сделка.

— Сделка с това чудовище? — извика тя. — Ти си луд. Та той е виетнамец. Никой не вярва на тикната дума.