Эрик Ластбадер - Френска целувка

Той си пое няколко пъти дълбоко дъх с мисълта как всичко се бе променило. След това отново пусна записа.

— Както всеки друг, и ние сме финансово притеснени — говореше Логрази. — Срещаме затруднения по отношение на ресурсите, както и на обхвата на своята дейност. Ето защо Стария излезе с идеята за операция „Белия тигър“, с цел да ни издигне над проблемите от подобно естество, да ни освободи, тъй да се каже, да живеем така, както подобава на истинските ни възможности.

— Когато човек порасне много, той става опасен — предупреди Магьосника.

— Хм. Опасността е това, от което си вадим хляба, нали?

— Имам предвид друго — отвърна Магьосника. — Колкото си по-свободен от обичайното русло, толкова по-зависим ставаш от онзи, който е над теб. Накрая, вместо да добиеш власт, ти се лишаваш и от онази, която си имал. Запомни го от мен, приятелю. Аз знам всичко, що се отнася до действията извън закона. Законът не е за хора като нас. Ние сме различни. Това, което вършим, е твърде далеч от обичайното. То често ни изправя пред ситуации, в които строгото придържане към закона може да се окаже опасно, дори гибелно. Америка трябва да бъде силна; ние трябва да сме годни да вършим своята работа.

— Както виждаш, Стария се грижи за нас.

— Тъкмо за това говоря. Погледни своята вяра в себе си. Тя е огромна. Но запитвал ли си се някога, дали тя не е започвала да се опълчва срещу силата? Защото нека ти кажа, че когато става дума за сравнение между двете, тя неизменно надделява. Вярата може да повдига планини, докато силата се спира пред тях.

— Вярата е за бедните, онеправданите, невежите — отвърна Логрази. — За мен тя е синоним на суеверието. Предпочитам да оставя тези щуротии на азиатците.

— А ти самият не си ли отдал цялата си вяра в ръцете на Стария? Защото, за бога, той не е безгрешен. Никой не е. И въпросът, на който трябва да си отговориш, е, кой всъщност командва тук.

— Ние не сме самостоятелни в действията си — каза с известно раздразнение Логрази. — Допускаш ли, че дори за миг действам извън контрола и наблюдението на Стария?

— Ни най-малко. Ако той подозираше подобно нещо, гневът му щеше да се стовари върху теб подобно на мълния. Виж само какво успя да направи с мен — отвърна Магьосника. — Не, просто искам да кажа, че е съвсем уместно да се запиташ за кого се е загрижил Стария — за теб или за себе си. Разбираш ли, за разлика от повечето сфери на дейност, в твоя занаят колкото по-надълбоко се заравяш, толкова по-вероятно е да те открият. Ето защо би могъл да се замислиш за движение встрани, вместо да оставяш Стария да те закопава все по-дълбоко в собствения ти гроб.

— Какво ми предлагаш? — попита Логрази, макар по тона му да беше ясно, че отлично разбира езика на намеците.

— Питам се дали получаваш от „Белия тигър“ толкова, колкото струва помощта ти. Дали не е време ние с теб да започнем да плетем своята собствена кошница.

Чу се шумолене на дрехи — някой поверително се навеждаше напред.

— Имаш ли нещо конкретно наум?

— Имам — отговори Магьосника. — Още от самото начало.

Ролките на магнетофона спряха да се въртят.

Мисълта на Мило работеше трескаво. Вече знаеше как е бил купен адмирал Джъмбо. Магьосника беше по-различен вид шпионин. И само Бог и дяволът знаеха какъв замисъл криеше в тайнствения си ръкав.

Мабюс напредваше през изпъстрения с петънца от светлина под. Лявата му ръка беше превързана с парче плат, откъснато от ризата му. Раната, нанесена от ножа на Крис, бе спряла да кърви почти незабавно, благодарение на „кебатинан“, неговата духовна подготовка. Болка нямаше, но изтръпването на травмираните мускули беше неизбежно.

Крис и Сутан се бяха свили в сянката на най-отдалечения край на обора, зад разнебитените отделения за конете. Мабюс нямаше как да ги види, но и те също нямаха представа къде се намира той.

На известно разстояние от тях се намираше купчина щайги и сандъци, наполовина покрита с омазан брезент. Крис се ослуша, но не можа да долови никакъв звук. Това го разтревожи, тъй като бе сигурен, че противникът им не стои със скръстени ръце.

Той се отдели от Сутан и тихо се промъкна до мястото, където платнището беше повдигнато. Виждаше бледия овал на лицето й, широко отворените й, немигащи очи. Запита се от какво е уплашена повече — от виетнамеца или от себе си.

С помощта на ножа си разкърти гнилите дъски на един от сандъците. Пръстите му срещнаха топове плат. Залови се със следващия. Докато се обръщаше, усети как кожата на темето му настръхва. Къде беше виетнамецът?