Эрик Ластбадер - Френска целувка

— Аз вярвам. — Крис прекоси правоъгълника от светлина, отвъд който, бдителен и неподвижен, стоеше Мабюс. — Аз получих Сутан — каза той. Погледът му не се бе отделял нито за секунда от очите на виетнамеца. — Сега ти ще получиш „Вратата към нощта“. — И той протегна ръка със свещения кинжал на Муй Пуан.

— Крис, глупако! Той ще ни убие в мига, в който го вземе.

Но в този момент нея все едно я нямаше. Съществуваха единствено двамата мъже. Явно Мабюс бе много повече от онова, което разкриваше пред тях. Крис изгаряше от желание да надникне в тайните му.

Той виждаше, че макар да яде и пие, подобно на всяко друго човешко същество, Мабюс съществува изцяло благодарение на омразата си. Дълбоко в тези черни очи гореше леден пламък. У другиго това можеше да предизвика погнуса и страх, но у Крис то пораждаше единствено тъга и странно чувство на родство, за което не намираше обяснение.

Все едно, че се беше сблъскал с дете убиец. Чия бе вината за онова, което то можеше да причини? Разбира се, това не правеше Мабюс по-малко опасен — напротив, той очевидно бе смъртоносен противник. Но усещането за добро и зло, което човек обикновено ясно различава в чертите на другите, при него липсваше. Лицето му наподобяваше по-скоро череп, лишен от хрущяли и плът.

Можеше ли да предугади някакво намерение в този оголен, безжизнен лик? Нямаше ли начин тази първична глина да се моделира, да намери пътя към своето избавление?

Най-сетне Крис се отдръпна от него.

— Всеки от нас спечели — каза той — и всеки от нас загуби.

Бан Ми Туот, Виетнам — вътрешността на страната — Ангкор, Камбоджа

Когато Сийв Гуарда пристигна в димящата яма, известна като Виетнам, той бе поразен от вездесъщата смрад. Отраснал по улиците на Хелс Кичън 43 43 „Адската кухня“ — бедняшки район в Манхатън — Б.пр. , той познаваше добре вонята на мизерията — мръсотия, сажди, едноседмична пот, едномесечни боклуци, горяща гума, разлагащи се тела на плъхове. Но въпреки това се оказа неподготвен за миризмите на Виетнам.

Те бяха навсякъде — в експлодиращия въздух, в спечените от кръв дрехи, които носеше, в често неопределимата храна, която ядеше, във воднистите бира и алкохол, които пиеше. Това бе миризмата на смъртта и тя беше неизбежна.

Само музиката можеше да приглуши вонята на смърт, само първичните ритми на рокендрола притъпяваха сетивата му дотолкова, че да забрави онова, което непрестанно нахлуваше в ноздрите му.

От музикалния автомат се носеха познатите начални тактове на „Гимми шелтър“ на Ролинг стоунс. За момент гласът му удивително сполучливо поде мелодията заедно с този на Джагър.

Танцуваше с момиче, което не познаваше и никога нямаше да познава, тайнствен атом на войната, топло тяло, частица от една изгубена сред хаоса и разрухата култура.

В тази барака, направена от отпадъчни късове гофрирана ламарина и кутии от кока-кола, това място на изгубена цивилизация, където идваше, за да забрави смрадта, да забрави може би самия себе си, той срещна Магьосника.

Магьосника го впечатли дълбоко — а Сийв беше твърде подозрителен по природа и не се впечатляваше току-така.

След седем месеца, прекарани тук, обичайните човешки норми бяха изгубили смисъла си за него. Войната бе претопила същността му по своя калъп. Ритъмът на живота беше прост и еднообразен — мъжете ги изпращаха да се избиват един друг, а колкото до жените — те просто бяха наоколо, за да спиш с тях между акциите.

Нищо чудно, че в такава адска атмосфера човешките същества изгубваха своята ценност. Животът се превръщаше просто в стока, която можеше да се купува и продава, да се притежава или да се унищожи. Сърцата бързо затвърдяваха дотолкова, че окаяността на подобно съществуване преставаше да се забелязва.

Но Сийв някак си бе успял да опази своето сърце недокоснато от ужасите на войната. Колкото бесен и необуздан да беше в боя, каквито и жестокости да вършеше, пиян до безсъзнание, в поредното опожарено село, той неизменно беше нежен с жените. Всъщност, при него това беше нещо като мания. Единственият начин да се увери, че джунглата не го е обсебила изцяло, беше като легне с някое местно момиче при завръщането си в онова, което виетнамците на шега наричаха цивилизация. Само така можеше да е сигурен, че независимо колко виетконгци е убил и колко кръв има по ръцете си, той все още е Сийв.

Месец преди да срещне Магьосника, той бе уредил включването на брат си Доминик в своето подразделение. Дом беше единственият оцелял от отряд за свръзка на Специалните части, избит от виетконгците в момент на преместване на полевия си щаб. Седмица преди да срещне Магьосника, той, Доминик, и капитан Борк, старшият офицер на тяхната група, прекараха два дни в безпаметно пиянство. Тримата бяха очистили един от виетконгските патрули вампири — тези страшни, смъртоносни отряди, които се прокрадваха в нощта и убиваха войниците в съня им.