Эрик Ластбадер - Френска целувка

Беше тихо, като се изключи пращенето на огъня. Изведнъж Сийв вдигна глава. Изправи се и се ослуша. Отново същият звук. Космите на тила му настръхнаха.

През облаците от пепел и дим успя да различи един силует, който се приближаваше към тях с несигурна, залитаща крачка. Още преди мозъкът му да успее да определи фигурата, той видя Дом да тича насреща й.

— Стой! — извика Магьосника. — Върни се!

Но Дом или не чуваше, или си правеше оглушки и продължаваше да тича към олюляващото се, изпоцапано със сажди дете. Беше момиченце на не повече от пет-шест години. Дългата му черна коса се спускаше гладко към раменете. Очите му гледаха диво, явно не беше на себе си от страх.

Пронизителните му писъци ехтяха из опустошеното сечище, късайки и бездруго опънатите им нерви. То ту се скриваше зад вълните от пламъци и дим, ту изплуваше отново, бродейки из развалините на онова, което доскоро е било неговото село. Изведнъж се спъна и падна на колене в пепелта. Когато стана, Стийв видя кръвта, стичаща се от няколко рани по тялото му. Това клето дете сякаш символизираше гибелната безнравственост, която беше прякото следствие на войната. Остра жал за него сви сърцето му.

Като в забавен кадър той гледаше как брат му приближава апокалиптичната картина на един полудял свят. Неочаквано гледката се превърна в нещо, надхвърлящо границите на реалното — милосърдната десница на един нововъзкръснал бог се протягаше, за да изцели поколението, което винаги, във всички култура е невинно.

— По дяволите! — извика Магьосника и насоча автомата си към детето.

— Не! — изкрещя Сийв, хвърляйки се към оръжието. Но Трангх се оказа по-бърз. Едва доловимо движение — и ръката на Сийв падна край тялото му, безчувствена като дърво.

В безпомощен ужас той видя как Магьосника изстреля кратък откос в гърдите на детето. Малката фигурка отхвръкна назад. Преди да докосне земята, тя се пръсна на парчета с оглушителен гръм. Дом, който се намираше на две крачки от нея, бе повдигнат във въздуха от силата на взрива.

Трангх освободи Сийв и той се спусна към брат ся.

— Господи — шепнеше Дом. Намираше се в шок, но не беше ранен. — О, Господи.

— Била е минирана — каза Тери, като се доближа до тях. — Това е стар трик. Слагат граната под мишницата на детето и я свързват така, че когато го докоснеш… — Трангх наблюдаваше сцената, без да промълви нищо.

Дом бе хванал главата си с ръце и трепереше като трескав. След това започна да повръща. Сийв обгърна тялото му с ръце.

Застанал току до тях, Трангх ги гледаше и очите му отразяваха настъпващите пламъци. Сийв ясно почувства жадността, с която поглъщаше прегръдката им.

— Колкото и да се мъчиш, не можеш да го предпазиш — каза виетнамецът. — Това място ще постъпя с него така, както намери за добре — или ще го погуби, или не. Ти не можеш да сториш нищо.

Сийв се взираше в него, допрял буза до влажната коса на брат си.

— Мога да сторя едно — отвърна той. — Мога да го обичам.

И когато видя недоумяващото изражение на Трангх, ос запита как е възможно някога да е искал да бъде свой тук, да е приятел с него и Бучър. Бучър убиваше с ужасяваща лекота. А Трангх беше чужд, чужд и непознаваем като красивите млади момичета в пъстри рокли, които се въртяха в ритъма на американския рокендрол под покрива от пресовани кутии кока-кола.

— Сега вече разбираш защо войната няма да свърши никога. — Трангх обгърна с жест обгорялата земя, покрита с обезобразени трупове, между които и онова, което бе останало от момиченцето. — Аз съм един от щастливците. Ето я другата възможност.

Но откровението идваше твърде късно; Сийв вече не слушаше.

— Върви си — прошепна той. — Махай се. — Но Трангх не помръдна от мястото си. Той се бе превърнал в ням зрител на тяхната болка и ужас, които поглъщаше така, сякаш можеха да поддържат съществуванието му, подобно на ориза и рибените глави.

Разкъсващите конвулсии на Дом бяха утихнали.

— Боже мой — чу го да мълви Сийв, — дай ми сила да се прибера у дома.

Войната бе все така мъчителна и безкрайна, но не и за тези от отряда СЛАМ. По думите на Върджил, с всеки изминат ден Никсън докарваше Америка все по-близо до позорното поражение в една страна, която тя така и не се бе помъчила да разбере.

Групата, вече закалена и сработена, се намираше в Бай Ми Туот, в тридневен отпуск преди поредната мисия, която, според намеците на Бучър, щеше да бъде най-трудната досега. Бяха осем на брой — Тери, Върджил, Сийв, Доминик, едно тънко, върлинесто момче от Канзас — бивш фермер, по прякор Джоубоун 47 47 Ченето — Б.пр. , Трангх, Мън и един кхмер-серей на име Чей. Снабдиха ги с продоволствие и муниции. Откъде ли? Сийв знаеше, че Бучър никога не попълва официални заявки. Всъщност, досега той не беше виждал каквито и да било документи, свързани със СЛАМ.