Эрик Ластбадер - Френска целувка

Любопитството му го отведе в щаба на Специалните части. Там не само не бяха чували за Върджил — майор, капитан или какъвто и да било, но такова име липсваше дори в списъците на личния състав. Никой не бе обезпокоен, нито дори заинтересуван от този факт. На фона на всепоглъщащия хаос на войната подобна дреболия се забравяше мигновено.

Това накара Сийв да се замисли. Ако Върджил не беше от Специалните части, какъв беше тогава? Може би по някакъв начин бе свързан с Командването, с щаба на генерал Абрамс? От щаба на Специалните части в Бан Ми Туот той телефонира в Сайгон и за свое най-голямо удивление откри, че никой в Командването не познава офицер на име Върджил — поне така твърдяха оттам.

Сийв все още търсеше отговора на своя въпрос, когато групата потегли. Този път не носеха бойните си униформи, а свободните, черни памучни дрехи, предпочитани от Червените кхмери. Бяха въоръжени със съветски автомати „Калашников“. На тръгване оставиха личните си знаци в Бая Ми Туот.

Матовочерният хеликоптер без отличителни знаци ги занесе на север, към низините. Нямаше инструктаж, нито дори намек за характера на предстоящата мисия.

Магьосника се материализира от мрака, осветяван единствено от бледозеленото сияние на арматурното табло.

— Чувам — извика той през воя на перките, — че си разпитвал за мен насам-натам. Голям детектив си бил.

Сийв сви рамене, опитвайки се да прикрие сухотата в гърлото си.

— Исках просто да се ориентирам в обстановката.

Магьосника дълго не свали поглед от него. Сийв почувства как по челото му се стича струйка пот и се помоли да не влезе в окото му. Чувстваше, че ако мигне, Върджил ще помисли, че го лъже.

— Дано да е така — каза Магьосника. — Дано да се разбираме. — Въпреки оглушителния шум в кабината, помежду им цареше тишина — неловка и нежелана като въздушна яма над Скалистите планини.

— Не знам нищо за теб — каза Сийв. — Но откакто съм тук поначало не съм наясно с каквото и да било.

— Е, това мога да го разбера — засмя се Магьосника. — И на мен ми отне доста време да схвана какво всъщност става тук. От цялата работа това е най-трудното. — Хеликоптерът попадна във въздушно течение и за миг двамата мъже политнаха един към друг. Сийв се улови за един ремък.

— Виждаш ли? — попита Магьосника. — Аз нямам нужда да се държа. Знам, че няма да умра тук. Когато и ти го разбереш за себе си, няма да ти пука от нищо, Дансър.

Пилотът го повика и Върджил клекна до него в зловещата бледа светлина на приборите. Показалецът му се подаде и посочи маршрута, който знаеше наизуст. Пилотът кимна, хеликоптерът се наклони и пое курс право на запад. Магьосника отново се обърна към Сийв.

— Искаш ли да знаеш на какво се дължи безсилието ни в тази война? На това, че всеки е толкова зает да опази собствения си задник от жълтите, че не му остава време за нищо друго. Колкото до мен, аз съм заседнал тук до края на войната и знам, че трябва да извлека от това максимална изгода. Щом си нагазил в лайна, не се мъчи да ги изчегърташ, а намери някой балама, на когото да ги продадеш.

Върджил се наведе към отворената врата и се изплю срещу вятъра.

— Няма да го върне в моето лице, я? — ухили се той и продължи: — Аз имам заповеди да гоня жълтите и точно това смятам да правя. Но смятам, че щом ще рискувам живота си за чичо Сам, той ми дължи нещичко. — Магьосника посочи през рамо посоката, в която летяха. — Ето там ще направим състояние, Дансър, помни ми думата. — Чертите му, осветени от идващото отдолу зеленикаво сияние, бяха разкривени от причудливи, ъгловати сенки и наподобяваха зловеща карнавална маска. — Ще ти кажа нещо, което никой в щаба няма да може и няма да иска да ти каже. В момента ти си част от операциите „Даниъл Буун“ 48 48 Един от пионерите на американския западен фолкл. герой — Б.пр. . Нашата мисия, както и мисиите на всички групи, участващи в тези операции, попада в графата „строго секретно“. Затова в Бан Ми Туот нямаше инструктаж, затова и самите ние сме стерилни — самоличността ни не може да се установи по нищо. Дори момчето, което кара хеликоптера, не знае накъде летим — аз му соча маршрута в движение. Заповедите ни се издават директно от майор Майкъл Ийлънд. Сега успокои ли се?

Сийв кимна:

— Казах ти вече, не съм искал да си пъхам носа, където не ми е работа.

Върджил се обърна и приклекна до пилота. Сийв се помъчи да види участъка от картата, който разглеждаха, но огромната маса на Магьосника я скриваше от погледа му.