Том Клэнси - Огледален образ

Това беше уникална смесица от възрастни професионалисти, които се занимаваха методически и лично с набирането на агенти за разузнаването си, и млади момчета, които отговаряха за авангардната техника и грубиянските удари. А цялата тази бродерия се изработваше под ръководството на Пол Худ. Въпреки че Худ изобщо не беше светец, неговата самоотверженост бе накарала колегите му да го нарекат „Папа“ Пол. Той бе абсолютно честен, въпреки че по времето на Рейгън е бил преуспяващ банкер. Също така беше и изключително незабележим, въпреки че е бил кмет на Лос Анджелис цели две години. Худ непрекъснато обучаваше екипа си на новото изкуство за овладяване на кризисни ситуации. В това той виждаше алтернативата на традиционната реакция на Вашингтон, която клонеше към бездействие или открита война. В Лос Анджелис за пръв път бе употребил изкуството да разделя проблемите на управляеми части и да предоставя всяка от тях за решаване на професионалисти, които поддържат тесни връзки помежду си. За Лос Анджелис този опит се бе оказал успешен и тук също се получаваше, въпреки че не съответстваше на преобладаващата практика във Вашингтон, която държеше на формулата „аз командвам тук“.

Вторият човек след него, Майк Роджърс, веднъж му беше казал, че може би тук ще имат повече съветници, отколкото където ида било по света, след като всички шефове на бюра, агенции и изборни длъжностни лица виждат в начина на управление на оперативния център заплаха за собствения си стил на работа. И много от тях няма да престанат да се опитват да омаловажат ефективността на центъра.

„Вашингтонците са като зомбита — бе казал Роджърс. — Те успяват да възкръснат отново след политическата си смърт, щом времената се променят. Като Никсън и Джими Картър. В резултат на това разните съперници не само се опитват да си провалят взаимно кариерите. Те просто съсипват живота на противника си. И ако това им се види недостатъчно, се насочват към семейството и приятелите.“

Но на Худ не му пукаше. Неговата задача беше да следи за сигурността на Съединените щати, а не да повишава репутацията на оперативния център или служителите в него. И той гледаше на работата си наистина много сериозно. Също така вярваше, че ако вършат работата си така както трябва, „съперниците“ им няма да имат за какво да се хванат.

В момента Ан Фарис не можеше да види нито големец, нито политик, нито даже „Папа“, седнал на директорския стол. Тъмните й очи виждаха в този мъж несръчното момче. Въпреки яката челюст, чупливата черна коса и острия тъмен поглед Худ изглеждаше като дете, което иска да си остане във Вашингтон, за да продължи да си играе с приятелчетата и да шпионират заедно сателитите и чуждите организации, вместо да иде на почивка със семейството си. И ако не бяха децата, на които им липсваха старите приятели, и ако преместването на семейството на изток не бе създало такова напрежение в брака му, Ан беше сигурна, че Пол изобщо не би тръгнал.

Четиридесет и три годишният директор на оперативния център седеше в големия кабинет на строго секретната сграда. Заместник-директорът Майк Роджърс бе седнал в креслото отляво на бюрото, а ръководителката на пресцентъра Фарис се бе настанила на канапето вдясно. На компютъра се виждаше програмата на Худ за пътешествието му в Южна Калифорния.

— Шарън е изкрънкала цяла седмица от шефа си Енди Макдонъл, който твърди, че телевизионното му шоу не може да преживее без нейното предаване за здравословно хранене — каза Худ. — Така че ние ще отидем в Блупърс — мястото, където се яде най-нездравословно. Там ще прекараме първата нощ. Децата са видели реклама за това място по МТВ. Толкова е шумно, че ако ми звъните там, имам чувството, че просто няма да мога да чуя телефона.

Ан се пресегна и го потупа по ръката с блестяща усмивка. Зъбите й бяха по-бели от панделката, която държеше дългата й кестенява коса.

— Басирам се, че ако се отпуснеш малко, ще прекараш добре — увери го тя. — Четох за Блупърс в „Пътешественик“. Там правят най-хубавите сандвичи с кисели краставички и пържени картофи. Ще ти хареса.

Худ се изкикоти:

— Какво ще кажеш, ако вземем да го напишем на герба на оперативния център, а? „Световната безопасност — сандвич с кисели краставички! Оперативният център бди за вашата сигурност.“

— Ще трябва да попитам Лоуъл как може да се каже това на латински — усмихна се Ан. — Поне ще звучи възвишено.

Роджърс въздъхна и Худ и Ан погледнаха към него. Генералът бе поставил единия си крак върху другия и го поклащаше нервно.