Том Клэнси - Огледален образ

Фийлдс-Хътън се беше поразходил с Пеги и се беше съгласил да се срещне с началниците й. В рамките на една година МИ-6 го направи известен като издател на комикси, който купува разкази и рисунки от руски аниматори и ги издава в Европа. Това му даде възможност да пътува непрекъснато, като носи със себе си големи и добре подредени папки, купища списания, видеокасети и играчки, изобразяващи героите, рисувани от руснаците. Още от самото начало Фийлдс-Хътън бе учуден как едно подаръче — чаша с образа на герой от комикс, хавлия или някой пуловер — му спечелваха симпатиите на служителите на авиолиниите, хотелите и дори на полицията. Дали продаваха тези предмети, или ги даваха на децата си, той не знаеше, но размяната се оказа могъщ инструмент за пробив в Русия.

При толкова списания и играчки, които носеше, за него бе много лесно да скрие микрофилм — понякога увит около лепенката на списание, друг път в дупката на ръката на някое човече играчка. По ирония на съдбата бизнесът с комиксите бе потръгнал и всъщност британското разузнаване получаваше хубави сумички от продажбата на авторски права. Уставът на организацията забраняваше извършването на търговски сделки. „Та това все пак е държавна служба“ — бе казал веднъж Уинстън Чърчил на един агент, който искал да продава някакъв уред за разшифроване. Обаче министър-председателят Джон Мейджър и парламентът решиха да оставят печалбите от издателската дейност на комиксите и да ги използват в социалните програми за подпомагане на семействата на загинали или осакатени служители на разузнаването.

Въпреки че бе заобичал бизнеса с комикси и бе решил, че ще стане писател, когато се пенсионира, защото ще има достатъчно материал за истински трилъри, действителната работа на Фийлдс-Хътън за британското разузнаване се състоеше в наблюдението както на чуждите, така и на националните строителни проекти в Източна Русия. Все още се строяха тайни помещения, в стените се криеха подслушвателни устройства, правеха се специални подземия. А когато можеха да бъдат открити и подслушвани, те осигуряваха богата разузнавателна информация. Настоящите му контакти — Андрей и Леонид, илюстратор, който живееше в Санкт Петербург — го снабдяваха с копия и снимки на всички нови строежи и всички преустройства на стари сгради на територията, за която отговаряше.

След като излезе от банята, Фийлдс-Хътън седна в края на леглото, измъкна етикетчетата от чай от джоба си и ги разтвори. Внимателно отлепи микрофилмите и ги постави по един в мощен увеличител, за който бе казал на митничарите, че го е донесъл, за да преглежда рисунките, които купува, върху целулоидни плаки за „скрити картинки“. (Да, господине, имам още много бейзболни шапки с „Тъжното духче“. Естествено, че можете да вземете една за сина си. Защо не вземете няколко и за приятелите му?)

Онова, което видя върху една от снимките, можеше да бъде отнесено към малката статия, публикувана в днешния вестник. Снимката показваше навита на рула насмолена мушама, която се товари в един от служебните асансьори на Ермитажа. Снимките от следващите дни показваха и големи сандъци с произведения на изкуството, които също се товареха там.

Подобно нещо не би предизвикало никакви съмнения. В музея се извършваха строителни работи за модернизиране и разширение във връзка с тристагодишнината на града, която щеше да се празнува през 2003 година. Освен това музеят се намираше на брега на Нева. Много вероятно бе насмолената мушама да бъде използвана за покриване и предпазване на стените и предметите от влагата.

Но Леонид му бе изпратил по факса два листа с рисунки и в съответствие с думите на „Капитан Легенд“ на първата страница супергероят бил се вмъкнал в света на Хермес. Това означаваше, че Леонид е бил в Ермитажа — една седмица след като бе направил снимките. Той докладваше, че никъде по трите етажа на трите сгради не се извършват строителни работи, за които да се използва насмолена мушама. Що се отнася до сандъците с произведения на изкуството, никъде няма, нито пък са обявени за близко бъдеще нови изложби. Още повече че голяма част от залите са затворени за реконструкция и за подобно нещо няма и място. На Фийлдс-Хътън щеше да му се наложи да накара МИ-6 да провери дали някой музей или частен колекционер не е изпращал напоследък нещо на Ермитажа, въпреки че се съмняваше да открият нещо.

Освен това имаше описани и часовете, когато работниците са товарели рулата с насмолена мушама. Според рисунките и текста на Леон мъжете — „робите от света на Хера“, които носели оръжия и храна в тайната си база — са слезли с асансьорите надолу още рано сутринта и не са излезли навън до вечерта. Той бил наблюдавал по-специално двама от тях, които ежедневно са били там и които щял да продължава да следи, ако МИ-6 смята, че това би имало смисъл. Въпреки че те биха могли да работят и по реставрацията, имаше вероятност да използват повода, за да прикрият някаква секретна дейност, която се извършва в подземията.