Том Клэнси - Огледален образ

Мъжете седнаха, с изключение на Гровлев.

— Ние всички сме патриоти — заговори финансовият министър. — Но аз не обичам театралниченето. Ако ще трябва да поверя ресурсите си в твоите ръце, искам да знам как те ще бъдат използвани. За преврат? За втора революция? Толкова ли не ни вярваш, че не искаш да ни кажеш повече, Николай Павлович?

Догин изгледа Гровлев. Не можеше да му каже всичко за военните си планове или пък за връзките си с руската мафия. Повечето от руснаците все още го мислеха за прост селянин без поглед върху света. Ако чуеше плановете му, Гровлев би могъл да се отдръпне или даже да реши да подкрепи Жанин.

— Да, господин министре, не ти вярвам — каза Догин.

Гровлев се вцепени.

— И от въпросите ти е очевидно, че ти също не ми вярваш. Аз имам намерение да спечеля доверието ти с дела и ти можеш да направиш същото. Жанин знае кои са неговите врагове, а сега има на своя страна силата на президентството. Той може да ти предложи длъжност, която да те съблазни. И може да ти се наложи да работиш против мен. Затова ще трябва да те помоля да имаш търпение през следващите седемдесет и два часа.

— Защо седемдесет и два часа? — попита младият синеок заместник-директор в Държавна сигурност Скулин.

— Защото толкова време е необходимо на моя оперативен център, за да започне да действа.

Скулин се вцепени:

— След седемдесет и два часа? Да не би да е онзи в Санкт Петербург?

Догин кимна рязко.

— Вие ли командвате онова нещо? — Скулин въздъхна и останалите мъже го погледнаха. — Моите искрени поздравления, Николай Павлович. Та вие държите целия свят в ръцете си!

— Почти буквално — ухили се Догин. — Точно както генералният секретар, другарят Сталин.

— Извинявайте — прекъсна го Гровлев. — Аз май пак съм извън играта. Министър Догин, какво е точно това „нещо“, което вие командвате?

— Оперативният център в Санкт Петербург — отвърна Догин. — Най-сложното съоръжение за наблюдение и комуникации в Русия. С него ние можем да имаме всичко: от сателитно наблюдение на всяка точка от света до електронна комуникация. Центърът си има и собствен контингент за действия, когато бъде необходима „хирургическа намеса“.

Гровлев изглеждаше объркан:

— Да не говорите за телевизионното студио в Ермитажа?

— Да — отговори Догин. — То е прикритие, Гровлев. Вашето министерство одобри финансирането за фасадата на оперативния център — работещо телевизионно студио. Но парите за подземния комплекс дойдоха от моето ведомство. И средствата за него продължават да бъдат отпускани от Министерството на вътрешните работи. — Догин се удари с пръст в гърдите. — От мен.

Гровлев седна на мястото си.

— Значи сте планирали тази операция отпреди.

— От близо две години. Започваме в понеделник през нощта.

— Този център — намеси се Бокий — ще бъде вашият команден пост за нещо много по-голямо от обикновено шпиониране на Жанин през тези седемдесет и два часа…

— Много повече от шпиониране — потвърди Догин.

— Тогава кажете ни за какво — изпъшка Гровлев. — Искате от нас да сътрудничим, но вие не ни се доверявате!

Догин заговори благоговейно:

— Вие искате да ви се доверя ли, господин министре? Добре тогава. През изминалите шест месеца моят човек в оперативния център използва персонала и електронната апаратура, която вече бяхме инсталирали, за да наблюдава всичките ми потенциални съюзници, както и моите съперници. Ние събрахме доста много информация за подкупи, връзки и… — Той погледна към Гровлев. — Необикновени лични интереси. Ще се радвам да споделя тази информация с всички вас заедно или поотделно сега или по-късно.

Някои от мъжете се размърдаха неспокойно по местата си. А Гровлев остана като вкаменен.

— Мръсник! — изръмжа той.

— Да — каза Догин. — Такъв съм. Мръсник, който ще си свърши работата. — Министърът на вътрешните работи надзърна часовника си, после отиде до Гровлев и го погледна в потъмнелите очи. — Сега трябва да тръгвам, министре. Имам среща с президента. Трябва да му поднеса поздравления, да му дам да подпише някои документи. Но до дванадесет часа ти сам ще можеш да прецениш дали работя напусто или… — Той посочи флага върху екрана на монитора. — Или заради това.

Като кимна на притихналите мъже, министър Догин напусна кабинета. С тичащия по петите му сътрудник той забърза към колата, която щеше да го закара при Жанин и после да го върне тук. А след като заключи вратата и остане сам в кабинета си, щеше да се обади, за да задвижи събитията, които да променят света.