Айзък Азимов - Огледален образ

Лидж Бейли тъкмо палеше лулата си, когато вратата на кабинета му рязко се отвори. От изненада и възмущение той изпусна предмета, който остана забравен на пода. Лидж нямаше време за него. Взираше се в новодошлия и не вярваше на очите си.

— Данил Оливоу — възкликна той. — Божичко, наистина ли си ти?

— Абсолютно си прав — отговори високият бронзов посетител. Правилните му черти не издаваха вълнение. — Съжалявам, че се наложи да те посетя без предупреждение. Ситуацията е деликатна. Изисква дискретност дори тук, на Земята. Във всички случаи обаче съм щастлив да те видя отново, стари приятелю Илайа!

И роботът подаде ръка с напълно човешки маниер. Бейли се взираше в нея, все още непроумяващ какво става. После се овладя и отвърна на поздрава.

— Данил, ти си добре дошъл по всяко време, но какво става? Каква е тази деликатна ситуация? Пак ли има проблеми? На Земята, искам да кажа!

— Не, приятелю Илайа. Няма нищо общо с твоята планета. Става дума за спор между математици, нищо повече. Наложи се много набързо да осъществим космически скок…

— Значи спорът е възникнал в космическия кораб?

— Точно така. Малка дискусия, но хората я взеха удивително на сериозно.

Бейли се усмихна.

— Не се учудвам, че не разбираш човека. Той не се подчинява на Трите закона.

— Това наистина е голям недостатък и хората излишно си създават проблеми — отбеляза мрачно Данил. — Може би за вас това се отнася по-малко, защото на Земята живеят повече човешки същества, отколкото на останалите звездни светове. Няма значение, аз мисля, че би могъл да ни помогнеш.

Роботът Данил замълча за момент и после сякаш заговори по-бързо:

— Все пак има правила в човешкото поведение, които съм опознал. Например, според вашите стандарти, в момента не съм достатъчно добре възпитан. Не се поинтересувах за здравето на съпругата и детето ти.

— Добре са, благодаря. Синът ми учи в колеж, а Джеси се занимава с политика. Отчитам любезността ти. Сега казвай за какво си дошъл!

— Както вече споменах, осъществяваме космически скок — започна Данил. — Предложих на капитана да се консултираме с тебе.

— И капитанът се съгласи? — Бейли си представи как авторитарният и надут ръководител на междузвезден полет би се консултирал със землянин.

— Мисля, че той е в положение, в което би могъл да се съгласи с всичко. Още повече, че те препоръчах горещо. Всъщност, казах истината. Накрая се съгласих аз да водя преговорите. Не исках екипажът и пътниците да слизат на Земята.

Сред пътниците на междузвездния кораб „Ета Карина“ има двама математици. Те пътуват към Аврора, за да участват в конференцията на невробиофизиците. Спорът възникна между тези двамата — Алфред Бар Хумболд и Дженао Сабат. Ти, приятелю Илайа, чувал ли си за тях?

— Не ги познавам — заяви Бейли. — Нямам представа от математика. Слушай, Данил, сигурно не си казал, че съм математик и…

— Няма такова нещо, приятелю Илайа. Не съм твърдял това, още повече, че не става дума за математика.

— Е, продължавай!

— След като не ги познаваш, позволи ми да ти обясня, приятелю Илайа. Доктор Хумболд е на двеста и седемдесет години. Прости ми, приятелю!

— Нищо, нищо — успокои го раздразнен Бейли. Той беше добре запознат с продължителността на живота в космическото пространство. — И, въпреки възрастта си, той продължава да работи? На Земята математиците след техните двеста…

Данил го прекъсна спокойно:

— Доктор Хумболд е един от тримата най-известни математици в Галактиката. Доктор Сабат, от друга страна, е все още млад с неговите петдесет. Въпреки това се е наложил като един от най-големите таланти в неразбираемите лабиринти на математиката.

— Значи и двамата са велики — отбеляза Бейли. Той си спомни за лулата и я вдигна от пода. Реши, че няма смисъл да я пали и изтръска тютюна. — Какво се случи? Да не е станало убийство?

— Единият от тях иска да унищожи репутацията на другия. Доколкото познавам човешките закони, това е по-лошо от физическо унищожение.

— Понякога е така. Кой е виновникът?