Айзък Азимов - Огледален образ

Бейли въздъхна, после каза:

— Интелектуална игра на котка и мишка. Кой ще се пречупи пръв, преди да стигнат Аврора? Това ли е цялата история, Данил?

— Не съвсем. Има и други свидетели на спора.

— По дяволите! Защо не ми каза веднага? Кои са те?

— Личният сътрудник на доктор Хумболд…

— Робот, предполагам?

— Да. Казва се Престън. Той е присъствал още на първоначалните дискусии и изцяло поддържа своя господар.

— Значи твърди, че доктор Хумболд е изложил теорията си на Сабат и той я е одобрил?

— Точно така.

— Разбирам. Това решава ли проблема? Предполагам, че не?

— Прав си. Причината е, че съществува и втори свидетел. Личният сътрудник на доктор Сабат — роботът Ида. По една случайност, той е на същата възраст с Престън. Произведени са в една и съща фабрика и са служили еднакво дълго на господарите си.

— Странно съвпадение… Много странно!

— Трудно може да се отсъди поради противоречивата позиция на двата робота.

— Роботът Ида казва същото като Престън.

— Абсолютно идентична история, но с огледално обърнати имена.

— Роботът Ида твърди, че младият Сабат, който още няма петдесет… — Лидж Бейли не успя да овладее иронията в гласа си. Той самият наближаваше петдесет, но далеч не се чувстваше млад. — Сабат е имал идеята в главата си. Описал я е на доктор Хумболдт и той гласно е изразил своето възхищение?

— Точно така, приятелю Илайа.

— Тогава единият от роботите лъже!

— Така изглежда.

— Лесно е да се открие кой. Дори повърхностен преглед от опитен роботист…

— И той не би свършил работа в този случай, приятелю Илайа. Само заключението на квалифициран роботопсихолог би имало тежест тука. Такъв липсва на борда. Само когато стигнем в Аврора…

— Тогава нещата ще излязат извън контрол. Добре, ти си на Земята. Тук може да заплашим някой роботопсихолог. Със сигурност нищо от това, което става тук, няма да стигне до Аврора.

— Освен ако двамата учени откажат техните роботи да бъдат изследвани тук. Землянинът ще трябва… — Данил многозначително замълча.

Лидж Бейли настоя.

— Специалистът трябва да докосне роботите!

— Това са сътрудници с опит…

— Не може да се цапат от ръцете на землянин? Тогава как мога да помогна аз, по дяволите? — Той млъкна и се намръщи. После добави: — Съжалявам, Данил, не виждам защо трябваше да ме намесваш!

— Аз бях на кораба, без да имам някакво отношение към проблема. Капитанът се обърна към мен, защото имаше нужда да сподели. Аз изглеждам достатъчно като човек, а като робот — може да ми гласува доверие. Разказа ми цялата история и ме попита как бих постъпил. Отговорих му, че познавам на Земята някой, който би могъл да помогне.

— Господи Боже — измърмори Бейли.

— Помисли, приятелю Илайа! Ако ти успееш да разрешиш този проблем, каква кариера те очаква тук, на Земята? Нищо няма да се публикува, разбира се. Капитанът обаче е човек с влияние в своя свят и умее да се отблагодарява.

— Току-що ме подложи на голямо изпитание!

— Сигурен съм — заяви уверено Данил, — че вече имаш идея как да процедираш!

— Така ли? Предполагам, имаш предвид обичайното интервю на двамата математици?

— Страхувам се, приятелю Илайа, че няма да пожелаят да слязат на Земята. Нито биха се съгласили да отидеш при тях.

— Нито има начин да бъде принуден човек от Космоса да го направи, независимо от причините. Разбирам това, Данил, но… Мислех за разговор по вътрешната телевизионна система.

— Не биха се съгласили да ги разпитва землянин.

— Тогава как бих могъл да помогна? Дали не мога да говоря с роботите?

— Не биха пуснали и роботите си на Земята.

— За Бога, Данил, та ти си тук!

— По мое настояване. Когато съм на борда на кораб, имам право да взимам такива решения сам. Единственият, който би могъл да ми попречи, е капитанът. Но той повече от мен желаеше да установя контакт с теб. След като си мой приятел, реших, че ще е по-добре да ти стисна ръката, вместо да разговаряме по телевизията.

Лидж Бейли омекна.

— Оценявам жеста, Данил, но продължавам да мисля, че е било по-добре да ме държиш далеч от тази история… Мога ли, все пак, да разговарям с роботите по телевизията?

— Мисля, че това би могло да се уреди.

— Най-сетне имаме нещо!

— Но ти си детектив, приятелю Илайа, а не роботопсихолог!

— Няма значение. Нека, преди да ги видя, да помисля малко. Кажи ми, възможно ли е и двата робота да казват истината? Може би силата на гласовете на двамата математици е била еднаква. Вероятно и двамата са помислили, че неговият господар пръв е дал идеята. Може би единият робот е чул едната половина на дискусията, а другият — другата?