Айзък Азимов - Огледален образ

— Показанията ми бяха фалшиви. Автентична е работата на доктор Хумболд. Моят господар неправилно се опита да извлече дивиденти от нея.

— Много добре, момче. Няма да говориш е никого по случая, освен ако капитанът не ти нареди. Извинен си за допусната грешка.

Екранът избледня. Бейли запуфка с лулата си.

— Мислиш ли, че капитанът е чул разговора, Данил?

— Сигурен съм в това. Освен нас, той е единственият свидетел.

— Добре. Сега да чуя другия.

— Но какъв смисъл има, приятелю Илайа. Не са ли достатъчни признанията на робот Ида?

— Те не означават нищо.

— Нищо?

— Разбира се. Аз изтъкнах, че положението на доктор Хумболдт е по-тежко. Ако беше излъгал, щеше да превключи на истината, за да го защити. Ако бе казал истината, щеше да превключи на лъжа, пак със същата цел. Абсолютен огледален образ и ние не сме постигнали нищо.

— Тогава какъв е смисълът да разпитваме робот Престън?

— Няма такъв, ако огледалният образ е перфектен, но той не е. Основата на симетрията е, че единият робот лъже, а другият казва истината. Нека да видя Престън. Ако транскрипцията на робота Ида е готова, искам да я гледам.

Проекционният апарат бе включен отново. От екрана се взираше робот Престън — идентичен с Ида. Имаше само тривиална разлика в дизайна на гръдния кош.

— Здравей, робот Престън — каза Бейли. Докато говореше, разглеждаше запис от разпита на Ида.

— Здравейте, сър. — Гласът му бе абсолютно копие на предишния робот.

— Ти си личен сътрудник на доктор Алфред Бар Хумболд, нали?

— Да, сър.

— От колко време, момче?

— Двадесет и две години, сър.

— И репутацията на твоя господар е важна за теб?

— Да, сър.

— Чувстваш ли се длъжен да я защитаваш?

— Да, сър.

— Толкова, колкото да защитаваш неговия живот?

— Не, сър.

— Толкова важна, колкото репутацията на друг?

Роботът Престън се поколеба, после изрече:

— Такива ситуации са строго индивидуални, сър. Няма общо правило за действие.

— Ако решиш, че репутацията на твоя господар е по-важна от тази на Дженао Сабат, би ли излъгал, за да я защитиш?

— Да, сър.

— Излъга ли в показанията си относно спора му с доктор Сабат?

— Не, сър.

— Но ако си излъгал, сега пак ще го направиш, за да защитиш първоначалните си показания, нали?

— Да, сър.

— Добре, нека да помислим. Твоят господар, Алфред Бар Хумболд, е математик с огромен авторитет в областта на математиката. Освен това е на преклонна възраст. Ако по отношение на доктор Сабат е действал неетично, това ще се отрази на неговата репутация. Но трудовете му, които се използват векове наред, ще говорят в негова полза. Той ще се измъкне невредим от ситуацията. Хората ще погледнат на неговата постъпка като израз на старчески каприз, недостоен за осъждане.

От друга страна, ако доктор Сабат е излъгал, нещата са много по-сериозни. Той е млад човек с недостатъчно добре изграден авторитет сред научните среди. Пред него стоят столетия, през които да трупа знания и нови открития. Тази перспектива ще бъде прекъсната навеки от едно младежко недомислие. Той рискува бъдещето си на учен, за разлика от твоя господар. Разбираш сега, че доктор Сабат е в по-неизгодно положение и заслужава по-голям компромис, нали?

Последва дълга пауза. После робот Престън изрече спокойно:

— Направих изложението си, когато…

Тук той млъкна.

— Моля, продължавай, робот Престън — подкани го Бейли.

Отговор не последва.

— Страхувам се, приятелю Илайа, че робот Престън е в стазис. Не е в състояние да говори.

— И това ми стига — каза Бейли. — Накрая възпроизведохме симетрия. От чутото досега ми е ясно кой е виновникът.

— Как така, приятелю Илайа?

— Помисли! Предположи, че не си извършил престъпление и роботът ти знае за това. За да се отървеш от обвинения, е необходимо единствено роботът ти да свидетелства. Ако обаче си извършил престъпление, ти ще зависиш от лъжите на своя робот. Тази позиция е по-рискована. Роботът е програмиран да казва истината. Лъжата му ще бъде по-нестабилна, отколкото истината. Престъпникът ще трябва да даде специална заповед на машината да лъже. По този начин Първият закон ще бъде съществено подкрепен от Втория.

— Звучи правдоподобно — отбеляза Данил.

— Да предположим, че имаме по един робот от двата типа. Единият ще превключи от истината без сериозен проблем. Само малко ще се поколебае. Другият ще превключи от лъжата, но с огромни усилия. В резултат ще изгорят някои позитронни пътища в мозъка му и той ще изпадне в стазис.